Младият Васил Иванов Кунчев е живял в Стара Загора от 1855 до 1858 г. със своя вуйчо архимандрит хаджи Василий, който бил таксидиот на хилендарския манастир. През тези три години като послушник, Левски се учи за свещеник  в Светиниколското училище. "Негови учители са видният възроженски учител - даскал Атанас Иванов и  търновецът Тодор Шишков. Като послушник изучавал и църковно пеене. По време на църковните служби, ангелският глас на младия Васил огласял светата обитгел и предизвиквал възхищението на миряните.", разказва Петьо Мирчев, уредник в отдел "Възраждане" в Регионалия исторически музей.  

Старозагорският революционен комитет е сред първите, създадени от Левски при втората му обиколка из страната през 1868 г. Начело застава неговият съученик Колю Ганчев, в комитета влизат редица будни старозагорци. Сред тях бил и поп Минчо Кънчев, авторът на "Видрица", с когото Левски също бил съученик в юношеските си години в светиниколското училище." В спомените си поп Минчо Кънчев описва младия Васил като буен, физически силен и здрав, нетърпящ унизителното робско положение на българите. Единствен Левски и още един младеж скачали по-далече от поп Минчо. "Веднъж, по черешово време гордият и свободолюбив негов приятел, станал свидетел с другари,  как двама турци се опитват да насилят две български девойки.  Единствен Дякона се впуснал да отърве момичетата, като прогонил турците със здрав бой с дървената кобилица на едно от тях. За доброто приятелство между поп Минчо Кънчев и Апостола в младежките им години свидетелства и фактът, че в тефтерчето на Левски и в книгата си, поп Минчо Кънчев са поместили един и същи текст за песен за майката.", раязкрива факти от книгата на будния възрожденец, Петьо Мирчев. 

Писмото на Любен Каравелов, който настоява за незабавно въстание след провала на участниците в арабаконашкия обир, застига Левски в Стара Загора, от където тръгва за северна България да прибере революцинната архива. 

Цялото интервю на Кристина Русева с Петьо Мирчев чуъте в звуковия файл.