Разкопките, проведени в последните години на римските терми дават интересни сведения за историята на селището. През 135-136 г. селището около минералните извори е било определено за домен, т.е императорско владение от времето на император Хадриан, гласи един надпис. Селището по това време е било под егидата на императора. През 3 в. прераства в град и е наречен на император Диоклециан - Диоклецианополис. Предполага се, че селището се е простирало на 300 дка, обградени от крепостна стена с дължина 2 327 м. с дебелина 3 м. В горната й част е била използвана за една непрекъсната бойна площадка. Целта е да е охранява територията около минералните извори. "Имало е 4 порти. Известната порта „Камилите“ не е била на това място от самото начало, построяват я тук едва през втората половина на 4-ти в. Тя представлява апогея на римската фортификация през римската и късноантичната епоха," продължава разходката в историята на градчето д-р Маджаров. А около крепостната стена е имало и квартали. Тук са открити някои от най-ранните християнски базилики, когато християнството се признава през 4-ти в. за официална религия – всеки квартал е имал своя квартална базилика.
Разкопките показват, че Диоклецианополис е бил много известен в античността. На лечение тук са идвали хора от всички краища на Римската империя. Има надпис, който съобщава, че“ Север, син на Амоний е направил оброк на трите нимфи“. Първото име е типично римско, но второто е с източен произход. През късната античност – от 4-6 в. в пътеводителя на Херокъл се споменават 5 големи града в Тракия – Филипополис, Берое, Диоклеционополис, Диосполис и Севастополис. И винаги на трето място във всички епархийски списъци, където се изброяват епископите на Диоклецианополис като участници във вселенските съброи, градът е винаги на трето място. Това е доказателство, че той е бил третият по големина и значение град в тракийските провинции на римската империя.
Добре запазена лъвска каменна глава, открита в една от термите е изложена във витрините на музея. Била е поставена на някаква чешма, а по-късно по времето на ранното християнство е била свалена като езически символ. Но тя символизира за древните лечебната сила на водата в Хисаря, които я сравняват със силата на лъва, като най-силното животно в природата. Оброчните плочки от 2 в.с надписи са сред другите ценни находки, намерени при разкопките са изключително ценни за учените, защото носят много важна информация за имената на местни владетели, лекували се тук хора, за тяхната социална принадлежност. "Едната от тях съдържа името на „Флавия Хеони“ преведено на гръцки, означава „Снежна Флавия“, което подсказва, че в чест на нейното излекуване е поставен този надпис. Има монети от 1-2 в., намерени в термите, сечени в по-голямата си част в монетарницата на Филипопол, някои от тях са сечени в Хадрианопол. Повечето от тях са бронзови, но има и доста сребърни и по-малко златни номинали", обобщава историкът.
Основните експозиции, които са подредени са „Археология“, „Етнография“, лапидариума в двора на музея и две зали за гостуващи изложби. Музеят съхранява 6-7 000 фондови единици. В туристическия информационен център се прави и туристическата атракция за туристите с добавена реалност „На кафе с Иван Вазов“. Където хората си правят снимка с патриарха на българската литература.
Интерестният разказ на директора на Етнографско-археологическия музей в Хисаря доц. д-р Митко Маджаров чуйте в звуковия файл.Неиздавана досега, а писана преди век, „История на с. Стралджа” ще бъде представена днес от 17 часа в Стралджа. Книгата на Иван Димчев ще бъде представена в присъствието на наследниците на автора, благодарение на които този ценен извор вече е..
Разградският поет Дойчин Дойнов ще представи своята нова лирическа книга на 8 ноември 2024 г., петък, в къща музей „Гео Милев“ в Стара Загора. Началото на срещата с автора е от 17.30 часа, заглавието на стихосбирката е „Изгубени в съня“. Дойчин Дойнов..
Директорът на Държавна опера – Стара Загора Огнян Драганов е носител на наградата „Кристална лира“ в категория „Мениджмънт в музикалното и танцово изкуство". Призът се връчва за неговия изключителен принос за възхода на Старозагорската опера и..
Публиката в родния град на кинорежисьора Магдалена Ралчева – Стара Загора, изпрати с бурни аплодисменти и възгласи „Браво!" финалните надписи на новия български игрален филм „Сватба" по едноименния разказ на Николай Хайтов от сборника му „Диви..
Над 150 картини от 50 автора украсиха зала “Иван Милев” в Казанлък в рамките на традиционния Есенен салон. Четирима художника са отличени с награди в тазгодишното издание на салона, информират от община Казанлък. Призът на Общината отиде при..
Днес, от 18.00 часа, в Къща-музей "Гео Милев" е представянето на романа в стихове "Острови в душата" на Мария Панайотова. Тя реди рими от дете. Признава, че на една тетрадка, като ученичка, залепила своя снимка и написала с големи букви "ще стана..
"Пътища от огън" е заглавието на третия роман на Мария Лалева. През последните години тя е сред най-четените и най-цитираните български автори. "Няколко съдби се преплитат по интересен начин. Главният герой е чужденец, който бяга от войната, но в тя..
Фестивалът „Киномания“ ще се проведе за първи път в Стара Загора. От 14 до 16 ноември ще бъдат показани 5 филма в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“.Откриването е срадващия се на голям интерес италиански филм „Все още има утре“...
По повод 1 ноември – Ден на народните будители, екип от IX-то ОУ „Веселин Ханчев“ в Стара Загора снима втора част на филм за значимите жени будителки. Лентата носи заглавието „Светлини на будителството 2“. Мястото на снимките е Къщата на..
92 млади поети дръзнаха да представят своите творби в 41-ото издание на Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" . Името на победителя, който ще получи голямата награда - "Златното яйце" и правото да издаде първата си стихосбирка, ще стане..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net