„Например ЕК настоява да се затвори мощност именно в „Марица-изток“, а България казва защо в „Марица-изток“, като може навсякъде другаде. Т.е. забележките от страна на ЕК не трябва да се приемат като някакъв проблем и голяма критика,  напротив те са си част от преговорния процес. Мисля, че преговорният процес върви добре и ще се изчистят тези несъгласия, ще мие целият план. Това, че парите ще дойдат по-късно може би е добра новина, защото ще се изхарчат и ще бъдат вложени по по-разумен начин отколкото ако се бяха изляли в самото начало“, смята експертът.

Според Попов споменатата идея от Асен Василев за изграждане на завод за преработка на отпадъци на терените на комплекса „Марица-изток“ няма как да замени 3 или 4 мегавата мощности.

„Може да говорим за 50 мегавата. Инсталацията за отпадъци обаче не бива да се разглежда основно като енергиен източник, а по-скоро като страничен продукт на обработката на отпадъци. Всяка една община би трябвало да прецени каква част да депонира, да рециклира, каква да изгаря, по какъв начин и т.н“, каза Юлиан Попов.

По отношение на комплекса „Марица-изток“ той смята, че е наличен изключителен потенциал за развитие.

„Първо като говорим за излизане от въглищата ние не говорим за нещо, което ще се случи утре или изведнъж, то става постепенно. Комплексът „Марица-изток“ има изключителен потенциал за развитие на новите технологии – заради това, че има много силна електропреносна мрежа, заради това, че има много земя, която е консолидирана и заради това, че има много работници, които са висококвалифицирани. Тези „активи“ е много важно да бъдат включени в този преход.  „Марица-изток“ има голям потенциал за производство на зелен водород, на възобновяема енергия от различни източници и форми и разбира се за развитие на индустрии свързани с прехода. Като системи за производство на водород, заводи за батерии, за соларни панели, за компонентни за соларната и вятърна енергия и т.н.“, коментира Юлиан Попов.

Според съветникът на Европейската климатична фондация българският План за възстановяване и устойчивост вече е доста объркан, тъй като  възстановяването се случи и без него. А липсва и енергийна стратегия на страната ни.

„Този план трябва да се преосмисли от гледна точна на устойчивостта, но той не е план за енергетиката.  Един от сложните моменти в преговорите се отнася за българския ангажимент по отношение на затварянето, извеждането на въглищни мощности в времето между сега и 2038 г, която е заявена като финална дата от България. Така, че той е свързан с енергетиката, около 43% от целия план има връзка с енергетиката. Един голям проблем е, че ние нямаме адекватна енергийна стратегия и затова се получава един голям хаос. За съжаление ние страшно сме изостанали в цялото това мислене за енергийният преход и как трябва да се извърши, затова сега се получава малко сякаш поставяме каруцата пред коня, но трябва да се направи“, каза Попов.

По думите му планът от самото начало залага на множество проекти, което не е лошо, но не най-доброто.

„Ако имаме добра стратегия за иновации, за икономически растеж, за модернизация, за дигитализация, тогава тези средства ще дойдат и ще подкрепят тази стратегия. Планът се състои от множество проекти, повечето са добри, полезни, но те не са свързани със стратегия. Така, че както и досега ще разчитаме на отделни проекти, на усвояване на средства, ще се надяваме, че някои от тези проекти ще могат да раздвижат по-сериозни процеси в българската индустрия, образование, дигитализация“, допълни експертът.

Той подкрепи идeята на правителството да се откаже от изграждането на парогазова централа в комплекса „Марица-изток“.

„От една страна първият проблем е геополитически. Напрежението с Русия, зависимост от Русия, 40% от газа, който влиза в Европа идва от Русия, при нас е много повече, така че тази геополитическа несигурност най-малкото трябва да им каже внимавайте. Другото е, че газът също е фосилно гориво и също има въглеродни емисии. Нямаме гаранции, че следващите години няма да трябва газа да трябва да плати всички емисии от добива до изгарянето и тогава ще сме извършили едно голямо нищо да заменяме въглища с газ.  И третият проблем е уязвимостта на газа на световните пазари, което виждаме последните месеци. По тези три причини газа се разглежда не като преходно гориво, а като гориво на последната възможност“, обясни Юлиан Попов.

По думите му България има и друго предимство, че малък процент от домовете са газифицирани, тъй като

„Ако говорим за отоплението на газ, България има изключително предимства, сравнено с другите европейски държави. В България малък процент от домовете са газифицирани, а всички други страни се опитват да излезнат от тази зависимост. Цялата роля на газа трябва да се преосмисли сериозни и в този смисъл е естествено решението на правителството да не се хвърля в изграждането на една такава голяма газова централа. Освен всичко друго една газова централа не може да замести работните места в комплекса“, смята Попов.