На пръв поглед всичко започна от едно добро намерение – в името на околната среда Европейският съюз прие програма за постигане на нулев въглероден отпечатък от производствата си до 2050-та година. 

В последствие Брюксел измени плановете си – срокът беше  свит до 2030-та година,  а постигането на целта – съпроводено с все по-намаляващи процентно на годишна база количества въглеродни, азотни и серни емисии,  генерирани от така наречените „големи горивни инсталации“. 

Започна и закриване на въглищни централи – направи го Англия, последва я и Германия.  А цените на  въглеродните квоти, които производителите на ток от въглища трябва да купуват, за да продължат да работят, скочиха нагоре. През миналото лято се стигна до момент, в който цените на електроенергията на европейските борси удариха абсолютен рекорд.  Дали вина за покачването им не носят непрестанно растящите цени на квотите и готова ли е Европа за така наречената „зелена сделка“ –според народния представител от ГЕРБ и член на Парламентарната комисия по енергетика в Делян Добрев, цената на въглеродните квоти не е определяща за поскъпването на енергията. Защото има пряка зависимост между цената на тока и тази на природния газ.   

На фона на взаимовръзката газ-цена на тока, каква е причината България да разчита на колкото остане от по-евтиния азерски газ, при положение, че страната ни има договорка за конкретни количества?  Верни ли са данните в изтеклия договор и кой носи отговорност за огласяването на търговско споразумение?  Има ли опасност " Булгаргаз" да загуби договора за доставка и кой би спечелил от това? Ще поскъпва ли още токът през тази година? Отговорите на тези въпроси ще намерите в прикачените звукови файлове.