Може би мнозина свързват името "Любовта е лудост" с международния филмов варненски фестивал. Той безспорно е едно от най-значимите арт-събития в страната ни. Малцина са тези, които знаят, че "Любовта е лудост" е заглавие на един от филмите на Васил Гендов. Създателят на първите български ленти е ученик, когато за първи път се появява на професионална сцена. Заради увлечението си към театъра е изключен от гимназията. 

Васил Гендов е първият български кинорежисьор и киносценарист. Бащата на българското кино е роден на 24 ноември 1891 г. в Сливен. От 1905 до 1907 г. е стажант в Народния театър и „Сълза и смях“. Учи във Виена и в Берлин. „Българан е галант“ е първата му кинотворба, последвана от още 10, като сред тях е и първият наш „говорящ“ филм – „Бунтът на робите“ от 1933 г., разказващ за Васил Левски. Гендов основава и „филмопроизводствена  кооперация „Янтра филм“ – продуцентска къща, подобна на днешните такива. 

Мемоарите му със заглавие "Когато артистите се гримираха на свещи" излязоха по повод 130 години от рождението му. Те за първи път стават достояние на читателите и разказват за кариерата на Гендов като театрален актьор, режисьор, драматург и директор на пътуваща театрална трупа, останала известна под името "Софийски театър на Васил Гендов". Театроведът Светлана Панчева уточни, че ръкописът е намерен сред архивите в Народен театър "Иван Вазов", половин век след предоставянето му от семейството на артиста.

"Това което ми направи силно впечатление е, че тези 230-240 страници, в които се описват преживелиците на пътуващите артисти, са лично парафирани с подписа на Васил Гендов. Зачетох се. Самият текст е безкрайно интересен и пълен с много лична информация", пояснява Панчева.

Ръкописът на Васил Гендов е подкрепен от направление "Литература" на Програма "Култура" на Столичната община и е отпечатан в ограничен тираж. Книгата е достъпна онлайн за всички: http://funtasy.info/e-book/. 

Кой съдейства за издаването на мемоарния ръкопис може да чуете в прикачения звуков файл:  

Автор на предговора към книгата "Когато артистите се гримираха на свещи" е доц. Александър Донев. Негови са думите: "Изглежда нашият, българският, манталитет не обича прекалено изпъкващите личности. Или поне трудно ги понася като свои съвременници. Може би това е причината прелюбопитният театрален мемоар на Васил Гендов да остане толкова десетилетия непознат на широката публика. Той е озаглавен от автора "Страници от развитието на провинциалния театър /лични спомени/ от Васил Гендов".

Новото заглавие, използвано от издателството за настоящата публикация, е на основата на цитат, взет от самия текст. То се наложи, защото авторът използва "провинциален театър" до голяма степен като синоним на пътуваща театрална трупа, а "провинциален артист" - еднозначно на "пътуващ артист", докато днес смисълът, влаган в тези думи, е по-различен", пише доц. Александър Донев.

В прикачения звуков файл може да чуете какво е останало във филмовите архиви от наследството на Васил Гендов: