За семейството на  Желязка и Щерьо Щереви от тополовградското с. Хлябово, златната сватба, която отбелязаха на 5.12 е повод за много радост - да съберат сина и дъщеря си, снахата и зетя и 4-та си внука. За да им покажат колко много ги обичат. И за да се върнат към началото на съвместния си живот със снимки и разкази.

 Желязка и Щерьо са съученици от гимназията в съседни паралелки. Той забелязал, че тя е стройна, с дълга сплетена плитка, която носела отпред на гърдите, но любовта не идва в училище или на бала.  А по-късно, когато той излиза от казармата,  през 1967 г.спомня си златната булка. "Срещнахме се, аз вече бях задочничка и той ме попита имам ли сериозен ангажимент. На отговора ми, че сериозния ми ангажимент е следването ми, той  отсече - "Аз съм ти сериозния ангажимент.". След това признание, прозвучало като заклинание от младежа, и той започва да следва в София - в полувисшия институт по транспорта и събощенията. Но не могъл да осъществи мечтата си - да стане радист на кораб, защото дядо му бил кмет преди 9-ти септември. "Започнахме да се срещаме - аз като задочничка, той като редовен студент и ...решихме да се оженим . И така 50 години...", продължава Желязка.  Паметната дата е 5.12. 1971 г.  

Докато другите 14 колеги от курса  заминали по корабите, изпратили Щерьо Щерев 3 години на предавателя на вр. Ботгев. Междувременно се родили и децата им - син и дъщеря. Желязка работи в Комсомола, в профсъюзите в отдел "Култура" на община Тополвоград и Щерьо се прибира и започва работа в завода за медицински изделия. Така до 1991 г., когато осъществил мечтата си да бъде моряк. Качил се на кораб и плавал до далечни страни 10 години. А тя като съпруга хващала пътя за Варна, дори само за ден-два когато бил на брега. Но винаги го изпращала и посрещала с усмивка и надежда, че ще се върне. За него "Чакаме те!" били най-сладките думи. Той осъществил и другата си голяма мечта - да изкачва върхове - станал алпинист и планински водач. Гордее се с най-високия връх в кариерата си -  шестхилядника Елбрус в Кавказ. На въпроса кой е бил по-отстъпчивият, кой е правил повече компроси, съпругата отговаря: "Той е по-емоционалния, по-дълго време ги преживява нещата. Аз никога не съм се опитвала да се сърдя или да се налагам с плач. Винаги съм подхождала така, че да не събуждам отрицателни емоции у него, да го изслушам, да го успокоя" Но днес Щерьо Щерев признава, че е щастлив, че  съпругата му го е научила да казва  "Съжалявам, извинявай! Обичам те!"

 Днес Желязка с умиление си спомня как, когато са почивали на морския бряг, бързала да изпревари вълните и  да напише буквите "Щ"и "Ж" - техните букви за щастие, Щерьо, Желязка...

 Двамата са доволни от живота, който е имал и хубави и тъжни, и тежки и успешни моменти. Харесват живота си в хубавото сакарско село Хлябово и се гордеят с  4-та си внука. Най-големият, от сина му, който носи имената на дядо си от скоро е лекар. От дъщеря си имат внук Цанко, който е музикант в Благоевтрад, свири на валдхорна.Средният - Стефан е на 14 години, а най-малката - Леа-Жаклин след два месеца ще стане на 6 г. Тя е всеобщата любимка! Дядо й я нарича с една дума "Чудо", а тя моли баба си да му отскубне косъм от брадата защото най-много обича да вижда дядо си усмихнат, разказва баба Желязка. Най-големия урок, който искат да предадат на децата и внуците си е това на което двамата винаги са държали. Да се подкрепят и да обсъждат винаги нещата, да се трудят и да не спират да четат и да се развиват. Да живеят - да има от всичко - и работа, и веселие , и почивка и забавление. "Когато децата са край теб и сте живи и здрави, тогава човек има крила!", завършва Желязка Щерева.  

В звуковия файл чуйте споделеното от Желязка и Щерьо Щереви по повод Златната им сватба.