На 88-годишна възраст ни напусна видният български учен хореолог-музиковед, изследовател на фолклорния танц - проф. д.изк. Анна Илиева.
Нейното име е свързано с научната проблематика за танците, с развитието на хореоложката наука у нас и в чужбина. Учен с международен авторитет и признание, с изключителни заслуги за утвърждаването на научната дисциплина етнохореология.
Достоен наследник на Райна Кацарова в изследването на танцовата култура, Анна Илиева документира стотици народни танци, обичаи с музика и танц, събори на народното творчество. Участва в подготовката и организирането на националния събор в Копривщица от първото му издание през 1965 г. до 2010-та. Започва научна работа като асистентка на Кацарова в тогавашния Институт за музика при БАН (нейна е заслугата за изграждането и попълването на танцовия архив), била е дългогодишен ръководител на секция „Етномузикология и етнохореология“ към Института за фолклор при БАН (днес ИЕФЕМ). От 1972 г. е член на международната изследователска група по етнохореология към ЮНЕСКО, където участва в разработването на международен терминологичен апарат за анализ на народните танци, приет като официален документ.
Фундаментални за българската етнология и фолклористика са монографиите "Народни танци от Средногорието", "Български женски обреден танц", "Типология на архаичните пластове в българския песенен и танцов фолклор", "Теория и анализ на фолклорния танц" (първи и единствен труд в българската наука върху танцовото формообразуване), "Мъжки календарни обредни танци" (в съавт. с А. Щърбанова), огромен брой студии, статии, доклади, сред които "Народният танц в Югозападна България (по въпроса за стила)", "Танцът на маската", "Бавните хора в българската фолклорна обредност", "Българският танцов фолклор в постановките на държавните ансамбли" и мн. др. Съвместно с нейната дъщеря доц. д-р Анна Щърбанова, също виден етнохореолог, осъществяват поредицата "Български танцов календар" за БНР и сп. "Музикални хоризонти".
„Анна Илиева не се затвори само в полето на науката. Тя отправи взор и към самодейното изкуство, което в България бе повсеместно разпространено в различните му форми. Удивлявал съм се на нейните анализи на сценично представени народни танци и обичаи. Много от този род публикации остават затворени в стари издания, но те и сега имат огромна познавателна стойност. Например „Сватбарски хора и игри“ – единствено, уникално представяне на най-същностните моменти от сватбата, при които танците и музиката се разстилат във времето като истинска народна опера“, пише акад. Николай Кауфман.
Безспорна е заслугата на Анна Илиева за отделянето на двете големи движения в съвременната ни култура – съборите за народно творчество и фестивалите на художествената самодейност. Тя самата казва: „Беше една голяма борба – как да поддържаме фолклора. Борба между защитниците на автентичния фолклор и тези, които го пригаждаха за сцена“.
В последното интервю за сп. „Български фолклор“ (2015) Илиева подчертава: „От всичко имам поглед, но обредността винаги особено много ме е интересувала. Пред очите ми безвъзвратно изчезна обредният стил на пеене и игра, стилът – което е силата на фолклорния танц. Сега жените скачат и замятат крак по същия начин като мъжете. Вече никой не се запитва, не знае, и не мисли, че мъжката игра носи един смисъл, женската има друг смисъл – това е, което даваше стила. И този дълбок, скрит смисъл даваше неповторимата сила на обредния танц. Духовността се смени. Има неща, за които времето си казва думата... И сцената определено влияеше на това. Ние искахме повече да се запази старото, докато може поне. Да не е изкуствено, насилствено, от невежество, а колкото може да го съхраним. Една жива духовна култура – докато можеш, я крепи!“
За изключителния й принос за развитието на българската етнохореология и фолклористика проф. Анна Илиева е удостоена с най-високото академично отличие на БАН – почетния знак „Марин Дринов“ на лента (2005), носител е на наградата „Златна муза“ за изследователска дейност в областта на хореографията от Асоциацията на хореографите в България (2017).
Високите научноизследователски достижения в полето на танцовата етнология и антропология, поставят името на Анна Илиева сред най-значимите етнохореолози на ХХ век. Написаното от нея проправи път към знанието за фолклорното наследство на поколения изследователи и остави трайни, незаличими следи в българската хуманитаристика и култура.
С уважение и признателност! Поклон пред паметта Ви, професор Илиева!
Гласът на Анна Илиева можете да чуете в звуковия файл. Записът е осъществен на VII международен симпозиум по проблемите на фолклора (1985) и се съхранява в Златния фонд на БНР.
Опелото ще се отслужи на 12 декември (неделя) от 13.00 часа в столичния храм „Св. София“, а погребението ще се състои от 15.00 часа на Централните софийски гробища.
Традиционната си пролетна изложба откриха ямболските художници в галерия „Кирил Кръстев". В експозицията са представени над 60 творби. В експозицията са представени творби на 28 автори от Ямбол, Сливен, Елхово и Болярово, разказва председателят..
Шест късометражни филма ще бъдат представени тази вечер (03.04.) от 18:00 ч. в Регионална библиотека "Захарий Княжески". Блок прожекцията е с времетраене 70 минути, при вход свободен. Селекцията е на платформата за късо кино "Кинематограф", а..
В Залата за временни експозиции на Художествена галерия Стара Загора може да разгледате изложбата „Безкраен разговор“ . В експозицията са включени подбрани натюрморти с цветя, от богатата колекцията на културната институция, на автори като Елисавета..
На 2 април отбелязваме Международният ден на детската книга. Датата е рождена на обичания датски писател Ханс Кристиан Андерсен, роден през 1805 г. Това е причината през 1958 г. ЮНЕСКО да учреди Международен Златен медал на името на Андерсен,..
Поетесата Живка Барова ще изненада тази вечер своите почитатели и приятели с първата си книга с разкази „Намигване“. Представянето е от 18:00 ч. в Изложбена зала "Байер". След няколкото стихосбирки, за първи път авторката се обръща към..
Завърши Вторият Национален фестивал на комедийните спектакли „Чудото” в Павел баня. Бяха връчени и наградите на отличените представления. Тази година голямата награда е за комедията “Неделя сутрин”. Решението взе журито в състав: Ивелин Керанов –..
Как се случват мечтите - отговор на този въпрос може да ви даде едно момиче, изтъкано от мастило. Всъщност, момичето е абсолютно реално. Тя е на 18 години, от Стара Загора и за крехката си възраст е преживяла вече 19 операции. Трудностите не са..
В Стара Загора започват Дни на планинарското и екстремно кино. 9 от най-добрите филми от последното издание на Международен Банскофилмфест ще бъдат прожектирани в Регионална библиотека "Захарий Княжески" от 31.03. до 02.04. Банскофилмфест е..
Художествена галерия Казанлък представя ретроспективна на Елена Карамихайлова . Една от най-изтъкнатите художнички от следосвобожденската ни епоха е определяна за първата жена с ярко присъствие в историята на българското изобразително изкуство...
„Голямата шапка“ е премиерното заглавие на старозагорския куклен театър, с което малките зрители ще преминат моста между България и Япония. Спектакълът е по мотиви от японската народна приказка „Химе и голямата шапка“. „Голямата шапка“ е..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net