Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

ЕС засилва контрола над продукти, свързани с обезлесяването и деградацията на горите

Снимка: WWF – България

Над 19 млрд. долара ще бъдат вложени за спиране на изсичането на горите по света. Това предвижда първото голямо споразумение, сключено по време на срещата на върха за климата в Глазгоу.  България е една от 130-те държави, които се ангажираха с глобалния план за опазване на горите и  спиране на обезлесяването до 2030 г., съобщи Георги Стефанов, ръководител на „Климат и енергия“ и представител на WWF – България на срещата.

Само няколко дни  след като световните лидери подписаха план на конференцията на ООН за изменението на климата COP26 за обръщане на обезлесяването, изпълнителната власт на ЕС в сряда, 17 ноември, предложи проект на закон, изискващ от компаниите да докажат, че селскостопанските стоки за 450-те милиона потребители в ЕС не са свързани за рязане на дървета. Новите правила имат за цел да гарантират, че продуктите, закупени и използвани от гражданите на ЕС, не допринасят за глобалното обезлесяване и деградацията на горите, разясни Добромир Добринов, старши експерт, „Природозащитно законодателство“ в WWF-България:

С регламента се определят задължителни правила за надлежна проверка от страна на операторите, които предлагат на пазара на ЕС определени продукти, свързани с обезлесяването и деградацията на горите — соя, говеждо месо, палмово масло, дървесина, какао и кафе, както и някои производни продукти, като кожи, шоколад и мебели. Целта е на пазара на ЕС да се допускат само продукти, несвързани с обезлесяването, и законни продукти (в съответствие със законодателството на държавите на произход).

От операторите ще се изисква да събират географските координати на площите, където са произведени стоките, които предлагат на пазара. Целта на тази строга мярка за проследяване е да се гарантира, че на пазара на ЕС влизат само продукти, несвързани с обезлесяване, и че правоприлагащите органи в държавите членки разполагат с необходимите средства, за да контролират това.

Чрез система за сравнителен анализ, управлявана от Комисията, ще се идентифицират държавите с нисък, стандартен или висок риск от производство на стоки или продукти, което е свързано с обезлесяване или не е в съответствие със законодателството на държавата производител. Задълженията на операторите и компетентните органи ще варират в зависимост от равнището на риска в съответната държава или регион на производство, като за продуктите от райони с нисък риск ще се прилагат опростени задължения за надлежна проверка, а за тези от райони с висок риск контролът ще е засилен.

Като част от своите системи за надлежна проверка операторите ще трябва да преминават през три етапа, каза Добромир Добринов и ги разясни:

Първо, те ще трябва да осигурят достъп до информация за стоката, количеството, доставчика, държавата на производство и т.н. Основно изискване на този етап е получаването на географските координати на площите, където са произведени стоките, предлагани на пазара. Тъй като обезлесяването е свързано с промени в земеползването, наблюдението на обезлесяването изисква точна връзка между стоките и продуктите, предлагани на пазара на ЕС, и площите, върху които те са произведени. Използването на геолокационни координати е най-простият и най-разходноефективният начин за получаване на географската информация, от която органите се нуждаят, за да проверяват дали продуктите и стоките са свързани с обезлесяване. Очаква се съчетаването на географското позициониране с дистанционно наблюдение чрез сателитни изображения да доведе до по-голяма ефективност на регламента.

На втория етап компаниите ще трябва да използват информацията за площите, където се произвеждат стоките, за да анализират и оценят риска по веригата на доставки.

На третия етап те ще трябва да предприемат адекватни и пропорционални мерки за смекчаване на риска.

Целта на новите правила е предотвратяване на обезлесяването и деградацията на горите. Това означава също така намаляване с поне 31,9 милиона тона на година на въглеродните емисии в атмосферата, дължащи се на потреблението и производството в ЕС на съответните стоки, което може да доведе до икономии в размер на поне 3,2 млрд. евро годишно, обобщи Добромир Добринов.

Новата инициатива на  Комисията има за цел да предостави инструментите, необходими за преминаване на ЕС към кръгова икономика, опазване на природата и повишаване на екологичните стандарти в ЕС и в световен мащаб.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Център за върхови постижения във водородните технологии ще бъде създаден в Стара Загора

Център за върхови постижения във водородните технологии ще бъде създаден в Стара Загора по проект H2START. Проектът  стартира в сътрудничество между  Тракийски университет -Стара Загора, Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на..

публикувано на 19.03.25 в 10:00
ТЕЦ

Международни експерти и ЕК ще обсъждат бъдещето на заетостта в Стара Загора

Eкспертни дискусии за икономическото бъдеще на въглищния регион ще се проведат в залата на хотел „Верея“ в Стара Загора на 12 март 2025 г. Международната конференция „Справедлив преход в Стара Загора“, организирана от „Бранд Медия България“..

публикувано на 12.03.25 в 05:10

Стара Загора е домакин на информационно събитие „Където дигитализацията среща инвестициите“

На 5 март 2025 г. Стара Загора ще се превърне в център на дигиталната трансформация и иновациите с провеждането на съвместното информационно събитие „Където дигитализацията среща инвестициите“. Форумът е организиран от мрежата на Европейските..

публикувано на 05.03.25 в 05:30

Нови електробуси ще возят до населените места в община Казанлък

Общественият превоз в община Казанлък вече ще се извършва почти изцяло с електробуси. Това стана възможно по съвместен проект с община Павел баня. Той се реализира с цел намаляване на въглеродните емисии в атмосферата. Общата му стойност е 8,3 млн...

публикувано на 26.02.25 в 10:00

Работят по разкриване на факултет „Дигитални и зелени технологии" в Тракийски университет

Ректорът на Тракийски университет проф. Добри Ярков инициира среща-дискусия по повод създаването на нов Факултет „Дигитални и зелени технологии" към Тракийски университет – Стара Загора. Събитието привлече широк кръг от участници, сред които..

публикувано на 19.02.25 в 10:00
Борислав Сандов

За бъдещето на въглищата и може ли България да се откаже от тях

Борислав Сандов е вицепремиер и министър на околната среда и водите в правителството на Кирил Петков и в "Минутите за Зелената сделка" коментира възможността на България да приключи с въглищата и има ли опасност за „Зелената сделка“ предвид..

публикувано на 12.02.25 в 10:00

Полша по пътя на прехода

Малгожата Кулбачевска-Фигат работи заедно с Владимир Митев по проекта за справедливия преход в Полша, Румъния и Чехия. Тя прави фоторепортаж  по време на журналистическото им пътуване до долината на река Жиу през октомври 2023 г. Тя разказва за..

публикувано на 29.01.25 в 10:10

Как един въглищен регион в Румъния преживява трансформацията

Владимир Митев, репортер в  Румънската секция на Радио България - БНР, коментира в "Минутите за Зелената сделка" работата си по проекта за трансгранична журналистика, свързан със справдливия преход. Митев работи по темата с колеги от Полша и Чехия и..

публикувано на 22.01.25 в 10:00

Година на цифровото гражданство за АРИР е новата 2025 година

2025 година ще я посветим на цифровото гражданство. Още в края на януари сме подготвили първите два курса. Конкретните им програми ще бъдат пуснати към 20 януари. Ако има повече желаещи отколкото са предвидените места, ще пуснем и нови дати, съобщи д-р..

публикувано на 15.01.25 в 10:00

По проект „Бъдеще в капана на въглеродното минало“ работи екип от Пловдивския университет

Проектът „Бъдеще в капана на въглеродното минало" продължава две години. Той е в самото начало, което дава само повърхностна картина на ситуацията. Експертите са убедени, че задълбочените изследвания ще доведат до промяна в нея.

публикувано на 11.12.24 в 12:09