Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

След срещата в Глазгоу:

Георги Стефанов: Световните лидери със специален фонд за адаптиране към измението на климата

Георги Стефанов
Снимка: WWF

През уикенда приключи климатичната конференция COP26 в Глазгоу, към която в продължение на две седмици бяха приковани очите на световната общественост. Форумът изпълни основната си заявка „да даде тласък за ограничаване покачването на температурите с 1.5℃“. Финалното споразумение беше договорено с общите усилия на световните лидери, преговарящите делегати и десетки хиляди активисти и доброволци от климатичното движение, както и с активното участие на природозащитната организация WWF.  “Споразумението е обнадеждаващо, но ни чака още много работа, за да превърнем политическите обещания в реални закони за държавите по света. България, например, е подписала договор, че ще намали въглеродните си емисии с 55 % до 2030 г., а до средата на века ще се превърне във въглеводородно-неутрална икономика. На практика обаче, управляващите не поемат конкретен ангажимент как да се трансформират енергийния, транспортния и земеделския сектор, за да можем наистина да отчетем напредък в тази сфера”, коментира ръководителят на практика „Климат и енергия“ във WWF България Георги Стефанов, който представи организацията на COP26. 

На форума бяха постигнати и няколко допълнителни, но много важни споразумения, коментира Георги Стефанов. Той маркира най-важните постижения от срещата. Близо 130 държави, представляващи 90% от световния горски фонд, се споразумяха да спрат обезлесяването и загубата на гори до 2030 г., както и да инвестират във възстановяване на гори и устойчиво земеползване. Над 100 държави се включиха в споразумение за съкращение с 30% на емисиите от парниковия газ метан до 2030 г., като ограничат изтичането на газа от нефтени и газови сондажи и реформират селското стопанство.

Неочаквано, САЩ и Китай излязоха с декларация за общи действия в сферата на климата през следващото десетилетие. На срещата беше поставено началото на нов Алианс за отказ от петрола и газа в близко бъдеще.

В Глазгоу за първи път страните поставиха и темата за глобален пазар на въглеродни емисии подобно на Еврейската схема за търговия с емисии.

България като част от Европейското семейство и ЕС е част от развитите държави, които трябва да поемат сериозни ангажименти за намаляване на климатичните промени. ЕС е водещ двигател на всички преговори за по-сериозни и конкретни ангажименти от страните. ЕС единствен има законодателство, което ясно е разписало целите за отказ от въглищата в своя Зелен пакт и своята Зелена сделка, която предвижда отказ от въглищата до 2050 година. Но дори и Съюзът се опитва да обясни на много от своите членове важността на бързите действия за предотвратяване на климатичните промени. Климатичните промени ще засегнат всички страни, въпросът е че по-богатите ще могат вероятно да платят своите щети, докато по-бедните развиващи се страни няма да успеят. Това означава и в двата случая обаче загуба на природа, на храна и препитание, на дом, загуба на човешки животи.

Трябва да бързаме, защото количествата на емисиите, отделени от човека и човешките дейности отдавна надхвърля капацитета на екосистемите за поглъщане на парникови газове, и именно това е основаният риск и цена, която човечеството може да се наложи да плати. България попада в този географски пояс, който е силно засегнат от покачването на температурите и е възможно ние да сме изправени пред ръба на непосилна цена и стойност от изменението на климата, което означава, че нашата страна трябва да действа про-активно, а не пасивно по тези теми, припомни Георги Стефанов. По думите му срещата в Глазгоу означава също ускорен енергиен и справедлив преход във въглищните райони, където трябва да се създадат иновативни работни места, чрез които да се преодолее както кризата с енергийно бедните домакинства, така и да се даде възможност на желаещите да произвеждат собствена зелена енергия. Не на последно място, означава адаптация на българските градове и природа, опазване на горите и влажните екосистеми и внедряване на решения, базирани на природата и поглъщащи въглероден диоксид.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Работят по разкриване на факултет „Дигитални и зелени технологии" в Тракийски университет

Ректорът на Тракийски университет проф. Добри Ярков инициира среща-дискусия по повод създаването на нов Факултет „Дигитални и зелени технологии" към Тракийски университет – Стара Загора. Събитието привлече широк кръг от участници, сред които..

публикувано на 19.02.25 в 10:00
Борислав Сандов

За бъдещето на въглищата и може ли България да се откаже от тях

Борислав Сандов е вицепремиер и министър на околната среда и водите в правителството на Кирил Петков и в "Минутите за Зелената сделка" коментира възможността на България да приключи с въглищата и има ли опасност за „Зелената сделка“ предвид..

публикувано на 12.02.25 в 10:00

Полша по пътя на прехода

Малгожата Кулбачевска-Фигат работи заедно с Владимир Митев по проекта за справедливия преход в Полша, Румъния и Чехия. Тя прави фоторепортаж  по време на журналистическото им пътуване до долината на река Жиу през октомври 2023 г. Тя разказва за..

публикувано на 29.01.25 в 10:10

Как един въглищен регион в Румъния преживява трансформацията

Владимир Митев, репортер в  Румънската секция на Радио България - БНР, коментира в "Минутите за Зелената сделка" работата си по проекта за трансгранична журналистика, свързан със справдливия преход. Митев работи по темата с колеги от Полша и Чехия и..

публикувано на 22.01.25 в 10:00

Година на цифровото гражданство за АРИР е новата 2025 година

2025 година ще я посветим на цифровото гражданство. Още в края на януари сме подготвили първите два курса. Конкретните им програми ще бъдат пуснати към 20 януари. Ако има повече желаещи отколкото са предвидените места, ще пуснем и нови дати, съобщи д-р..

публикувано на 15.01.25 в 10:00

По проект „Бъдеще в капана на въглеродното минало“ работи екип от Пловдивския университет

Проектът „Бъдеще в капана на въглеродното минало" продължава две години. Той е в самото начало, което дава само повърхностна картина на ситуацията. Експертите са убедени, че задълбочените изследвания ще доведат до промяна в нея.

публикувано на 11.12.24 в 12:09
Снимка от събитието:
Таня Михайлова е втората от ляво надясно.

Форум акцентира върху важността на членството на страната в ОИСР

Двудневен международен форум, чийто инициатор е Дипломатическият институт към Министерството на външните работи, се проведе в Стара Загора. През 2023 г. решихме, че е добре да излезем от София, организирайки такива платформи и да гостуваме в..

публикувано на 13.11.24 в 10:00
Мирчо Христов

Урбанистичната среща в Стара Загора с идея за възраждане на обсерваторията на Втория баир на Аязмото

Поредните Урбанистични срещи се проведоха в Стара Загора в петък и събота  (1 и 2 ноември). Те преминаха под надслов „Градски будители, космически традиции и зелени пространства“. Специализираното събитие на Творческия колектив „На улицата“ се..

публикувано на 06.11.24 в 10:00

Изградиха енергийно ефективно осветление в четири населени места на община Казанлък

Приключи проектът „Рехабилитация и модернизация на системата за външно изкуствено осветление на Община Казанлък“. Заместник-кметът на Общината Аксения Тилева и екипът й отчетоха успешно завършване на проекта, който започна октомври миналата година..

публикувано на 30.10.24 в 10:00