Форумът продължава до 12 ноември, но вече се случиха някои значими събития, като срещата на върха, бяха поети и определени ангажименти. Според Юлиан Попов има сериозен напредък по поставените цели от Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса.

„В Глазгоу сборът от всичките ангажименти преведени в ограничаване на увеличението на глобалната температура за първи път стигна под 2 градуса. Преди Парижкото споразумение националните ангажименти даваха резултат около 4 градуса, който се смята за катастрофален,  по време на Парижкото споразумение сборът на тези национални ангажименти даде 3,6 градуса, преди Глазгоу те стигнаха 2,7, а според последните ангажименти предадени в Глазгоу тези ангажименти вече се изчисляват на 1,8 градуса. И това в реални параметри е много голям напредък, защото демонстрира ангажимент на държавите за много сериозно намаляване на въглеродните емисии.“, каза Попов.

Той коментира, че най-важни ще са поетите национални ангажименти на конференцията за климата.

„Това за мен ще бъде успех за конференцията. Има един друг блок от преговори, които са свързани с това как страните ще си сътрудничат за постигането на тези цели. И там преговорите са много сложни, защото се съдържат правила за наблюдения. Например как една страна като Китай или Русия ще допуснат външно наблюдение на тяхната индустрия и това се превръща в чувствителен проблем, непрекъснато се водят преговори и те напредват постоянно“, коментира Юлиан Попов.

По думите му има напредък и в преговорите за цените на емисиите на парниковите газове.

„Очаквам да има прогрес по отношение на цените на емисиите. В Парижкото споразумение е записано, че трябва да има цени на емисиите, да има пазари за тях. В света има 50 пазара, не е само европейския, от който ние се оплакваме постоянно. Но въпросът е как те ще се разраснат и как ще работят помежду си, за да има глобална цена на въглеродния двуокис и на парниковите газове. Тези две части от преговорите са в момента много напрегнати, върху тях много се работи, предполагам, че ще има определен напредък“, коментира Юлиан Попов.

Той допълни, че емисии плащат много страни, не очаква след Глазгоу да се стигне до глобален пазар на емисии с една и съща цена, но очаква да се изясни какъв е процесът за постигане на тази цел.

„Това е много трудно, защото на практика това означава създаване на една глобална нова валута един вид, която има много реално измерение, защото е свързана с индустрията, енергетиката и т.н. Друго, за което се водят разговори е инициативата на ЕС за въвеждане на въглеродно мито или данък, за това че не са платени емисии в собствената си страна. Например когато Турция внася в България електричество или други стоки, дали трябва да плаща мито на България, заради това, че тяхното електричество не е плащало въглеродни емисии. Нарича се граничен механизъм за изравняване на въглеродния отпечатък, това енициатива на ЕС, тъй като цените на емисиите в ЕС са сред най-високите в света и ЕС иска да наложи равни условия в търговските отношения“, каза Юлиан Попов.

Според него това ще бъдат много тежки преговори и те няма да приключат в Глазгоу.