Куба Гоголевски е старши координатор кампании в полската фондация по проблемите на околната среда RTON, част от световната мрежа Insure Our Future от 2018 г. Организациите влагат усилия да приравнят политиките в застрахователната индустрия с науката за климата.

Това, което изпълнителните директори и хората, които ръководят големите минни компании и активи в Европа, но и глобално, наблюдават е, че цените на застраховането и презастраховането за компании в минния сектор растат. Това се дължи на факта, че застрахователните компании, от една страна ограничават инвестициите – т.е. не правят нови застраховки и не инвестират в акции на компании изложени на висок климатичен риск, които не намаляват парниковите емисии, затваряйки мини и ТЕЦ-ове, но по-важното е, че от друга страна, застрахователните компании спряха или ограничиха застраховките в риска. Т.е. ако имаш ТЕЦ или мина, трябва да застраховаш екипировка, механизация, потенциални повреди, пожари, свлачища – определени рискове, които не се ежедневие, но се случват и имат своята цена.

Презастрахователния пазар е много концентриран, най-големите 20 застрахователи държат 90% от всички премии – т.е. това, което компаниите плащат, за да са застраховани. Има данни от индийски компании, австралийски, южноафрикански, полски и чешки, които казват, че е наистина трудно да получат презастраховане, за да продължат да работят и, че то е много по-скъпо, обяснява Куба Гоголевски.

Застрахователния пазар не е толкова концентриран, но все пак, най-големите участници в него не фигурират в централна, източна и южна Европа, допълва Куба Гоголевски и дава пример от Полша. Въглищна централа, построена там между 2009 и 2018 г., е застрахована предимно от европейски компании – немски, немско-швейцарски, австрийски и италиански.

Фактът, че застрахователните компании от много време говорят за климатичните промени и за това, че плащат за щетите,  защото те покриват и плащат цена също и за големи природни катастрофи, означава, че те имат голям интерес да намалят до минимум щетите от климатичните промени. В същото време те поставят под натиск премиите, които получават от въглищната индустрия. Ако погледнем глобално през 2018 г. премиите от целия въглищен сектор бяха 6 милиарда долара, което е по-малко от 1/3 от процента от всички премии в застрахователната индустрия. Един глобален застраховател може да каже: аз не искам да застраховам въглища повече и от това бизнесът му няма никак да пострада, а в същото време ще има позитивен ефект, защото той може да допусне, че ако не застрахова рисков за климатичните промени бизнес, те ще намалеят. Това разбира се не е едно към едно, но такава е логиката. Това загробва донякъде минния бранш като намалява възможностите за избор и е един от разходите в този бранш, които не могат да се управляват от държавата.

Няколко примера от Полша как действа механизмът на застрахователите:

В Полша до неотдавна все още имаше планове за нови лигнитни мини, за да се удължи животът на големите топлоелектрически централи, например на ТЕЦ Белхатов – най-голямата централа на лигнитни въглища в Европа с повече от 5 гигавата инсталирани мощности. Имаше планове за по-малки блокове, но фактът, че застрахователите не можеха или не искаха да осигурят застраховка, възпря и банките. Защото ако нямаш застраховка за проекта си това увеличава трудностите да намериш финансиране за него, прави ги почти невъзможни. А съвсем началният пример за това е следният: в края на 2018 г. беше дадено разрешение да се построи нов блок от 1 гигават. Чрез него две държавни компании трябваше да получават средства за капацитет и да си гарантират плащания за 15 години напред от момента, в който той заработи. Проектът обаче беше прекратен в средата на 2020 г. защото не можа да намери застраховател, не можа да осигури презастраховане, и дори и с политическа и обществена подкрепа, той беше обречен на провал. Този пример очертава важността на подобен механизъм, но в относително контролираната Полша с относително стабилна позиция относно това какво означават въглищата за икономиката й, ерата на новите въглища приключи. Сега всички проекти за нови мини са отказани, а когато не строиш нови мини, ти на практика знаеш кога точно свършват настоящите залежи, така че имаш най-малкото крайната дата на привършване на наличните активи. Ако мислим за България и региона на Стара Загора, когато се знае, че няма възможности за отварянето на нови мини, знаеш точната дата, до която максимално могат да съществуват настоящите.

Куба Гоголевски очертава две фази на работа на застрахователните и презастрахователни компании в минния сектор. Ако първата фаза беше за ограничаване и дори невъзможност да се разработват нови мини, настоящата втората вълна на действие на застрахователните и презастрахователни дружества е кога те окончателно ще спрат дейност с въглищните компании. Датите за това са различни. Има споразумение това да се случи до края на 2030 г. за Eвропа или за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от която България не е част. Глобално говорим за 2035 или 2040 г., уточнява Куба Гоголевски. Застрахователната индустрия казва: от тогава насетне ние няма да застраховаме и презастраховаме компании, които работят с въглища.

Това по определен начин вече намалява възможностите и повишава цената на бъдещо опериране с въглищни активи. Знаем, че наскоро имаше търг за застраховане на компанията Мини Марица изток, спечелен от ОЗК  – резултатите са вписани в европейската база данни за публични търгове. А знаем, че в момента има открит и публичен търг за застраховане на ТЕЦ Марица Изток 2. Той трябваше да приключи до средата на август, но беше удължен с месец. За минитe, интересно е, че  това беше единствената подадена оферта. Нямало е много застрахователни компании кандидати, защото очевидно не е чак толкова добър бизнес, а в същото време е такъв, при който са възможни щети.

В заключение Куба Гоголевски обяснява, че при покачващи се цени на въглеродните емисии, чиято цена за тон през изминалата седмица за първи път прехвърли 60 евро, при увеличени цени на застраховането и презастраховането и при наличието на конкурентни възобновяеми източници решението да потърсиш нови източници на енергия е логично. От тази гледна точка подобна ситуация ускорява прехода.

Материала можете да чуете в прикачения звуков файл.