Възнесение Господне, или още Спасовден, е един от най-светлите християнски празници. Отбелязва се винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Великден и е с подвижна дата, както Великден. В Новия завет четем, че след възкресението си Христос ходил по земята 40 дни като богочовек, разпространявал своето учение и беседвал с апостолите си. В подножието на Елеонската планина, след като завършил последната проповед през учениците си и Светата Дева, Спасителят се въздигнал в небесата, при своя Отец. 

Спасовден е свързан с култа към мъртвите. Вярва се, че душите на покойниците са „разпуснати” на Велики четвъртък и на Спасовден, Господ ги „прибира”. Затова в сряда вечер или рано сутринта на самия празник жените отиват на гробищата и раздават хляб и коливо (варено жито) за „Бог да прости” близките им покойници. Днес се носят и орехови клонки в църквата или на гробището, за да се пази сянка на починалите. В събота след празника се отбелязва и Черешова Задушница. 

В българската народна митология росенът е любимото цвете на самодивите и русалиите, затова го наричат русалско биле, самодивско цвете. То е богато на етерични масла, които изпуска през нощта и от него се разнася силен, упойващ аромат, от който човек може да се унесе. Старите предания разказват, че росенът цъфти само през нощта срещу Спасовден – тогава русалиите берат цветовете му в „потайна доба” и се кичат с тях. Докато правят това те са весели и милостиви. Предците ни са вярвали, че ходенето преди изгрев слънце по росен е целебно и магическо. Още през нощта преди Спасовден завеждали болните да преспят по росенови поляни, обитавани от самодиви. Те отивали на поляната със зелена глинена паница, вино и погача. Ако на сутринта в паницата с вода имало и цветче от храста, се вярвало, че ще настъпи оздравяване, сухата трева и пръст вещаели болест и смърт. Виното и погачата били за почерпка на самодивите, а от "самодивската" вода се пиело 40 дена. Според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува и безплодие.

Днес е последният от Великите четвъртъци. На много места в Страната се извършват различни обреди за дъжд. В народните песни Свети Спас се оприличава на зелен клас, който по-късно ще стане златен.

На Възнесение Господне се меси ритуален хляб. Жената, която го приготвя, трябва да е празнично облечена, закичена със здравец, а месенето е истинско свещенодействие, както са хлябът и почитта към него. Обредният хляб съдържа в себе си идеята за непрекъснатостта на живота. 

Народът ни е изрекъл думите: "Никой не е по-голям от хляба!", а защо това е така, чуйте в прикачения звуков файл:

Възнесение Господне е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. Имен ден празнуват кръстените Спас, Спаска, Спасимира, Спасимир, Сотир и Сотирка.