Улица в Стара Загора ще носи името на Сава Казмуков решиха на редовната си майска сесия общинските свъетници. 

В предложението за това е цитирана входирана молба от 11.03.2021 г. с вх. No 10-02-1749е от наследници  на  Сава  Казмуков –бивш  кмет  на град Стара  Загора от 13.12.1894 г. –03.04.1899 г. и от 24.09.1909 г. –12.02.1912 г., в която изразяват желание да се именува улица на негово име.

Постъпилите преписки са подробно разгледани на заседание на ПК по  култура,  туризъм  и  вероизповедания, проведено  на 21.04.2021 г. Единодушно членовете на комисията решиха, че желаят да уважат молбата на  наследниците на Сава  Казмуков,  като по този начин се отдаде заслужена почит към личността и делото  му.

Сава Казмуков е прадядо на Чавдар Златев, спортен журналист в радио Стара Загора.

През бурните години след управлението на Стефан Стамболов (1887-1894 г.) в тогава  близо 18-хилядна Стара Загора управлява един успешен за града ни кмет – Сава Колев Казмуков (1858-1936).  На 29 декември 1894 година (10 януари 1895 г.) на извънредна сесия на Градския съвет той е избран за кмет на заседание, ръководено от най-стария тогава общински съветник Стефан Салабашев.

Сава Казмуков е роден на 24 ноември 1858 година в Стара Загора. Не са много сведенията за ранните години от неговия живот. Знаем, че завършва местното класно училище и работи като мирови съдия в Харманли и Бургас. Адвокат е в родния си град. Член е на Народната партия и русофил по убеждения, принуден да емигрира в Турция и Египет по време на Стамболовия режим. Сформирана след падането на Стамболов през 1894 г. от представители на старата Консервативна партия и на Народната партия от Източна Румелия, Народната партия се свързва с имена на видни български обществени дейци като  Константин Величков, Константин Стоилов, Иван Евстатиев Гешов, Михаил Маджаров  и др. В началото на 20. век тези две партии все повече се сближават и през 1920 г. се сливат в Обединена народно-прогресивна партия. През 1923 г. тя се влива в Демократическия сговор.  Сава Казмуков е активен член и на БЧК. Освен първите два  мандата – от 1894 до м.март 1899 година има и друг, независим от тях -  от септември 1909 г.до януари 1912 година.

След известни колебания от страна на кмета, на извънредна сесия на Общинския съвет се взема решение за залесяване на Аязмото. На 28 февруари 1895 година (12 март), Тодоровден, започва епохалното дело, ръководено от Величкия епископ Методий и създадения от него благотворителен комитет „Св.Йоан Милостивий“. Въпреки първоначалните  съмнения и предпазливост, Сава Казмуков  бързо оценява инициативата на митрополита и заедно продължават работата по облагородяването на тогава голия хълм. 

Интересна инициатива по време на първия мандат на Казмуков е назначаването на комисия, която да проучи и да се заеме с въпроса за водоснабдяването на града – 7 (19) юли, 1895 година. С мисъл за бъдещето и далновидност, кметът осъществява тази своя идея през третия си мандат, когато на 22 ноември (5 декември)1909 година открива новия водопровод на Стара Загора, започнат през 1909 година.

Прозорливо и ново за времето е намерението на Сава Казмуков да се дадат имена на главните  улици в града. С Решение от 30 септември (11 октомври), 1895 година три улици приемат имената: ул. „Чирпан – Нова Загора“, ул. „Казанлъшка“ и ул. „Станционна“. На същата дата старозагорската градска градина вече носи името „Княз Борисова градина“, почит към невръстния тогава престолонаследник. Така постепенно любимите на гражданите места имат и свои имена, оформя се градоустройството, подредбата на един следосвобожденски модерен град. Осмислил идеята за залесяването на Аязмото, кметът издава и заповед за забрана на пашата върху хълмовете на север от града, подпомагайки по този начин делото на Методи Кусев.

Актуално и днес, през 21.век, звучи Правилникът от 15 (27) януари, 1896 година надписите на търговски и други заведения да бъдат задължително на български език. Родолюбиво решение, на което могат да завидят съвременниците. С грижа за духовността Сава Казмуков взема решение с Общинския съвет за публични търгове за две основни училища (бившата вече Вечерна гимназия срещу сградата на РДВР и до църквата „Св. Николай“, чийто наследник днес е 6 ОУ) .

Като юрист, кметът осмисля и съхраняването за поколенията на взетите от Общината решения. За целта през м.юни, 1896 година се отпускат средства за издаване на „Сборник с правилници и други наредби по управлението на общината".