Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия е основана в края на 2019 година и обединява няколко десетки компании, които разработват проекти в България и по света, изграждат фотоволтаични и други централи, консултират технически и икономически проекти и инвестират в тях. Обединява глобални и разпознаваеми български компании, които в последните десетина години основно реализират своите услуги и продукти на пазарите по света, а в последните една-две години все повече и в България. Така представя асоциацията председателят й Никола Газдов. Започваме разговора с него от въпроса какви са тенденциите на пазара?
Според доклада на Международната енергийна агенция ВЕИ сектора е увеличил обема на инсталираните мощности за 2020 г. с 45% спрямо предходната година до около 280 гигавата нови мощности. Това се дължи на ценовото предимство на тази енергия пред всички останали типове за производство на електроенергия.
По думите на Никола Газдов, България има предимства за развитието на сектора пред други държави от централна и източна Европа:
Това са климата, имаме добро слънцегреене, но по-важно е, че имаме опитни компании и специалисти. Това са компании, които са изградили много сериозна репутация на световния пазар. Имаме и много опитни енергетици, голяма част от които работят в конвенционалната енергетика в маришкия басейн, например. Това са хора, които са актив първо за себе си и после за България, за икономиката на държавата, защото лесно могат да бъдат преквалифицирани и да помогнат на компании, реализиращи проекти в България, региона и по цял свят да бъдат по-конкурентни.
На практика в момента в цяла България се разработват инвестиционни проекти във ВЕИ сектора - има такива край Чирпан, Стара Загора. Никой от тях няма да заработи тази година, а може би през 2022 и 2023 г. Това е доста кратък срок, но има време за интегрирането им в енергийната система. Нещо, което трябва ясно да кажем е, че тези проекти няма да получават преференциални тарифи, няма да са натоварващи за сметките. Те ще произвеждат ток на цена по-ниска от борсовата, ще помогнат с евтина енергия на българската индустрия да бъде по-конкурентна и на домакинствата - най-малкото да се запази темпа на поскъпване на електроенергията, а защо не и в бъдеще да намаляват сметките ни за ток.
Аргументът, че ВЕИ централите произвеждат ток, когато има наличен ресурс е несериозен, твърди Никола Газдов.
Конвенционалните централи биха могли да осигуряват т.нар. базов товар за електроенергийната системата, т.е. да произвеждат сравнително постоянно през цялото денонощие електроенергия. Въпросът какво ще правим, когато не духа вятър и не грее слънце е несериозен, тъй като ние можем да прогнозираме какво ще е времето и да предоставим графици на производството, така че мрежовите оператори и търговците знаят доста добре в кой момент колко ток ще бъде произведен от ВЕИ.
За да се реши въпросът с наличието на електроенергия от ВЕИ през всички 24 часа на денонощието, са нужни допълнителни инструменти и решения, признава експертът:
Батериите за съхранение на енергия са една от частите от пъзела на това решение. Технологиите са налични, но цената им трябва да се намали, за да бъдат внедрени масово. Това няма да стане от днес за утре. Ще отнеме от 10 до 20 години, но и фотоволтаиците и вятърните паркове не поевтиняха за ден. През 2006 г. един мегават инсталирана мощност от фотоволтаици струваше 5 милиона евро, днес цената е под 500 хиляди евро. Тази тенденция се запазва при литиевойонните батерии, например. Ценово в момента е ефективно да се използват такива за съхранение на електроенергия до 4 часа. Това би помогнало в краткосрочен план да се овладее разликата между пиковото производство от соларните централи и пиковото потребление. Но в дългосрочен план има и други системи за съхранение на електроенергия, които поевтиняват с бързи темпове. Имаме куп варианти за декарбонизация. Всичко това е процес ще отнеме десетилетия, но изборът е какво искаме ние да постигнем – да бъдем ли част от процеса и да се развиваме като държава, индивиди, компании, които успяват да са конкурентни на глобалните пазари или да следим тенденциите отстрани.
Цялото интервю с Никола Газдов можете да чуете в прикачените звукови файлове.
Център за върхови постижения във водородните технологии ще бъде създаден в Стара Загора по проект H2START. Проектът стартира в сътрудничество между Тракийски университет -Стара Загора, Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на..
Eкспертни дискусии за икономическото бъдеще на въглищния регион ще се проведат в залата на хотел „Верея“ в Стара Загора на 12 март 2025 г. Международната конференция „Справедлив преход в Стара Загора“, организирана от „Бранд Медия България“..
На 5 март 2025 г. Стара Загора ще се превърне в център на дигиталната трансформация и иновациите с провеждането на съвместното информационно събитие „Където дигитализацията среща инвестициите“. Форумът е организиран от мрежата на Европейските..
Общественият превоз в община Казанлък вече ще се извършва почти изцяло с електробуси. Това стана възможно по съвместен проект с община Павел баня. Той се реализира с цел намаляване на въглеродните емисии в атмосферата. Общата му стойност е 8,3 млн...
Ректорът на Тракийски университет проф. Добри Ярков инициира среща-дискусия по повод създаването на нов Факултет „Дигитални и зелени технологии" към Тракийски университет – Стара Загора. Събитието привлече широк кръг от участници, сред които..
Борислав Сандов е вицепремиер и министър на околната среда и водите в правителството на Кирил Петков и в "Минутите за Зелената сделка" коментира възможността на България да приключи с въглищата и има ли опасност за „Зелената сделка“ предвид..
Малгожата Кулбачевска-Фигат работи заедно с Владимир Митев по проекта за справедливия преход в Полша, Румъния и Чехия. Тя прави фоторепортаж по време на журналистическото им пътуване до долината на река Жиу през октомври 2023 г. Тя разказва за..
Владимир Митев, репортер в Румънската секция на Радио България - БНР, коментира в "Минутите за Зелената сделка" работата си по проекта за трансгранична журналистика, свързан със справдливия преход. Митев работи по темата с колеги от Полша и Чехия и..
2025 година ще я посветим на цифровото гражданство. Още в края на януари сме подготвили първите два курса. Конкретните им програми ще бъдат пуснати към 20 януари. Ако има повече желаещи отколкото са предвидените места, ще пуснем и нови дати, съобщи д-р..
Проектът „Бъдеще в капана на въглеродното минало" продължава две години. Той е в самото начало, което дава само повърхностна картина на ситуацията. Експертите са убедени, че задълбочените изследвания ще доведат до промяна в нея.
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net