Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Свиленградчани отново ще изграждат паметник на д-р Страшимир Дочков

4
Старият паметник на д-р Страшимир Дочков, разрушен през 1944 година

В Свиленград започна кампания за набиране на средства за изграждане на бюст-паметник на д-р Страшимир Дочков. Предложението беше направено по време на представянето на VI нayчен cбopниĸ „Paзвитиe нa здpaвeoпaзвaнeтo в Cвилeнгpaд и peгиoнa“, издaниe нa Иcтopичecĸия мyзeй в южния град. Идеята подкрепи и д-р Димитър Ермов - почетен гражданин и  мeдицинcĸи yпpaвитeл нa МБАЛ в града. Според него „Πo-cтpaшнa oт cмъpттa e caмo зaбpaвaтa!“, и ние бългapитe следва дa съxpaним своето иcтopичecĸо минало и родови корени. Екипът на местния музей се ангажира да сформира инициативен комитет. Любопитно е, че това ще бъде третата инициатива за изграждане на паметник на д-р Страшимир Дочков, посветил последните 10 години от живота си на Свиленград, и не случайно една от статиите в този музеен сборник е посветена на него.

За д-р Страшимир Дочков и до днес се разказват легенди. Той е последният български възрожденец, един от видните деятели на българското национално-освободително движение от началото на миналия век, отдал без остатък живота си на голямата идея за обединение на Отечеството.

Роден е през 1873 година, в Цариград, в семейството на Иван Дочков- виден представител на българската интелигенция в столицата на Османската империя, изтъкнат публицист и радетел за църковна независимост, който под редакцията на Петко Славейков издава сатиричния вестник "Гайда", а след това и вестник "Право". След Освобождението той е губернаторски чиновник за особени поръчки в Сливен.

Малкият му син Страшимир учи в сливенската прогимназия, негов съученик е Антон Страшимиров. На 17-години е ученик в прочутата българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в Солун, която завършва с отличие през 1894 година, следва естествени науки в Одеса, заради участие в студентски социалистически кръжок е изгонен от Русия. У нас Страшимир Дочков става учител в Чирпан, където се сдружава с поета Пейо Яворов и по-късно заедно се включват в национално-освободителните борби на Македония и Тракия.

През 1898 година е студент по медицина в швейцарския град Женева, продължава образованието си в университета в Берлин и получава много добра подготовка. Дипломира се като хирург, защитава дисертация и получава титлата доктор на медицинските науки. Качествата му са оценени от преподавателите в университета, предложено му е да остане на работа в клиниката на известния професор д-р Бергман, но отказва. Той е  лекар в Битоля, Фере и Одрин - в българската гимназия "Д-р Петър Берон" и другите наши училища тук.

След младотурската  революция от 1908-а  е избран за член на Окръжния революционен комитет в Одрин. През есента на 1912 година д-р Дочков се записва доброволец в започналата Балканска война. Санитарен подпоручик Дочков участва в бойните операции като ординатор на 3-та етапна болница в Лозенград, награден е с орден. В хода на Първата световна война е произведен в чин майор.

При междусъюзническото управление на Западна Тракия, начело с ген. Шарпи, д-р Страшимир Дочков живее в Одрин, където е представител на Върховния административен съвет на Тракия (ВАСТ) и така също упражнява професията си. Френските власти го определят като "много възпитан и интелигентен мъж, притежаващ голямо влияние сред сънародниците си".

По време на драматичните събития в Тракия лекарят се жени за красивата Елена Фотева, дъщеря на свиленградския търговец Васил Фотев. В Одрин се раждат двете им деца Живко и Васил. През 1925 година младото семейство се премества в Свиленград. Предлагат на Дочков, който по това време е на 50-годишна възраст, катедра в Медицинския факултет при Софийския университет, но той отклонява предложението. Съкрушен от погрома на българската национална идея, д-р Страшимир Дочков се отдава на медицината и посвещава своите знания и опит за подобряване здравето на местните жители, като същевременно развива широка обществена дейност. Д-р Дочков след войните е околийски лекар в Свиленград, опитва се да приложи методи на съвременната медицина. В условията на нищета и недоимък лекарят въздига здравеопазването, прави много за това хората да живеят в по-добра среда, да имат чиста храна и вода, да ползват почивка след тежкия труд.

През 1933 година настоява в местния бюджет на община да се предвидят 100 хиляди лева за лекуване на деца, без разлика на материалното им положение, в случай на зараза; 50 хиляди лева за предпазване от епидемии, а останалите 50 хиляди за откриване на станция за бременни жени, родилки и кърмачета при градската амбулатория.

С безупречната си репутация и владеенето на 7 чужди езика той получава всеобщо уважение от местното население. Лекарят работи упорито и със съдействието на властите създава здравни служби в 19 селища от околията. В същото време работи усилено за изграждането на модерно водоснабдяване на Свиленград и околностите му, осъществява инициативи за построяване на детска почивна станция. В средата на 30-те години общинската аптека изгражда собствена сграда на стойност 450 000 лева, в която се нанася и градската амбулатория. Аптеката е обособена в самостоятелно стопанско предприятие, позволяващо на градската управа според възможностите си да подпомага бедните с лекарства.

С подкрепата на своята съпруга Елена докторът осигурява безплатна ученическа трапезария и топла храна през зимните месеци на близо 200 деца.

Открива се дневен детски дом, където майки работнички оставят децата си на грижите на обучен женски персонал - първата детска градина в Свиленград. Още същата година тя е разширена, за да прибере през лятото повече деца.

Наред с традиционните методи на лечение д-р Дочков прилага в Свиленград иглотерапия. Работил е с игли от платина и е лекувал различни заболявания. Правил е и операции в амбулаторни условия. Имало е случай да спаси човек, на когото известни специалисти са отказвали лечение, тъй като го смятали за обречен. Д-р Страшимир Дочков оперира този човек и той го надживява.

Според спомени на съвременници лекарят лекува бедните безплатно. Нещо повече - дава им пари от джоба си за лекарства. Когато е лекувал някое бедно болно дете, той не само че не вземал пари за визитата, ами и вадел портфейла си и казвал на майката: «Булка, вземи тези пари за лекарствата, а тези – за мляко, мед, яйца да се възстанови детето по-бързо.

Той не си прави сметка, че може да изпадне в голямо бедствие, както отбелязва проф. Балабанов. "За жалост ние не можахме да му се отплатим, нито да му помогнем, когато той по-късно остана без средства", пише в мемоарите си Димитър Катерински, един от председателите на районния комитет на ВМРО. Д-р Страшимир Дочков умира внезапно от менингит през ноември 1936 година.

Преждевременната смърт на видния общественик и деятел д-р Страшимир Дочков потопява Свиленград в дълбока скръб. Гражданите още същата година създават общоградски инициативен комитет за издигне паметник на д-р Страшимир Дочков в знак на благодарност за това, което е направил за всички тях. Необходимите средства са събрани по доброволен начин от признателното население. Няколко месеца по-късно с решение, взето единодушно от общинския съвет, започва реалното изпълнение на проекта. Бюст-паметникът на големия български родолюбец е поставен на видно място в градската градина. Изненадващо за мнозина след  9 септември 1944 година паметникът на д-р Дочков е унищожен. Веднъж хвърлен в река Марица, по-късно изваден и натрошен и отново хвърлен там. Истинските причини за това злодеяние не са ясни и досега. През 70-80-те години лъсва и следващата жестокост спрямо д-р Дочков. Оказва се, че костите му са били извадени по нечие нареждане от гроба и изхвърлени на бунище, недалеч от гробищния парк. Така синът му, живеещ в Пловдив не успява да пренесе костите на баща си в Пловдив, за да бъде заедно със съпругата си - Елена Фотева-Дочкова в другия, може би по-добър свят.

Така завършва житейският път на д-р Страшимир Дочков – изтъкнат медик, общественик и реформатор, пренебрегнал възможността за бързо кариерно развитие в едни от най-реномираните европейски клиники по това време, за да отдаде последните години от живота си на Свиленград. Днес улицата към "МБАЛ"- Свиленград носи името на д-р Страшимир Дочков.

Разказът на Елена Митева - директор на Исторически музей Свиленград може да чуете в прикачения звуков файл: 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Дари Бракалова

Дари Бракалова с дебют в ролята на Жулиета

Три последователни дни, 21, 22 и 23 февруари, публика и гости на Държавна опера Стара Загора ще имат възможността да гледат мюзикъла „Ромео и Жулиета“ по драмата на Уйлям Шекспир и музиката на Жерар Пресгурвик. На 23.02, дебют в ролята на..

публикувано на 19.02.25 в 17:45

Константино Льондев представя в Хасково своите „Илюзии“

Община Хасково, Институт за културно наследство България-Италия и ХГ "Форум" представят изложба живопис "Илюзии" на Константино Льондев. Художникът е известен на хасковската общественост с участието си в Националния пленер "Хасково - вдъхновение",..

публикувано на 18.02.25 в 15:06

Изложба "Горски приказки" представят в Нова Загора

Художничката Елена Романова открива днес в Художествена галерия "Руси Карабиберов" Нова Загора своята изложба "Горски приказки". В нея са представени 17 рисунки, изпълнени с молив, въглен и пастел. Елена Романова е родена в Москва, където учи живопис...

публикувано на 18.02.25 в 14:22

Благодарствен знак за Балетната трупа на Старозагорската опера

Благодарствен знак на Община Стара Загора получи днес многонационалната балетна трупа на Държавна опера Стара Загора с художествен ръководител примабалерината Силвия Томова. Високото отличие е поредното признание за професионализма, творческия устрем и..

публикувано на 17.02.25 в 17:06

Програма на предстоящи събития в базите на ОП „Арт сцена – Стара Загора“

Програма на предстоящи събития в базите на ОП „Арт сцена – Стара Загора“ За периода 17.02 – 23.02 2025 г. База Културен център „Стара Загора“ 17.02 /понеделник/ 19.00 часа Постановка „Баща ми се казва Мария – на село“ ДКТ „Иван..

публикувано на 17.02.25 в 10:10

"Мене не ме.."- старозагорските музиканти от IRB69 издадоха втория си албум

Старозагорските музиканти от IRB69 издадоха втория си албум с провокативното заглавие „Мене не ме…“.   Те определят своя стил като „старозагорски рок с мъглижко звучене“ и са категорични, че не желаят да подражават на никого. Автор на голяма..

публикувано на 14.02.25 в 13:39

Любовта е всеобщ дом за всички ни!

Поетесата Мирела Иванова представя антологичната си стихосбирка "Любовите ни" в деня на виното и любовта - 14 февруари. Старозагорските читатели ще могат да съпреживеят лиричните текстове от 17:30 часа в зала „Графика” на Художествената галерия...

публикувано на 14.02.25 в 07:55

„Театрални искри“ в Казанлък събира деца и младежи през април

До 10 март приемат заявки за участие в Третия национален фестивал на детско-юношеското театрално изкуство „Театрални искри“, който ще се състои от 25 до 28 април на сцената на Народно читалище (НЧ) „Искра – 1860“ в Казанлък. Това съобщи директорът на..

публикувано на 13.02.25 в 09:50

Международното триенале на сценичния плакат - София гостува в Димитровград с изложбата "Плакатът и жените"

Международното триенале на сценичния плакат – София гостува на Художествена Галерия „Петко Чурчулиев” - Димитровград с изложбата "Плакатът и жените". Експозицията се открива тази вечер от 17,30 ч. и показва творбите на 21 съвременни български..

публикувано на 12.02.25 в 14:22

"Дзак" премиера за бебета на Старозагорския куклен театър

"Дзак" е заглавието на първото премиерно и бебешко заглавие, за годината, в афиша на Държавен Куклен театър Стара Загора . То ще бъде представено днес, 12 февруари, пред най-малките зрители и техните родители, от 10.30 и 11.30 часа...

публикувано на 12.02.25 в 10:10