За преодоляване на кризата, предизвикана от коронавируса, трябва да се насърчава потреблението в страната. В тази връзка е необходимо разходването на публичните разходи да е целенасочено и разумно, за да не задълбочи някои фискални и макроикономически проблеми, а да стимулира възстановяването на отделните отрасли на икономиката, коментира за Радио Стара Загора икономистът Румен Гълъбинов.

Освен предприетите от правителството мерки за подкрепа на бизнеса би могло да се предприемат и други мерки, включително и по линия на ДДС, за намаляване данък добавена стойност за храните в магазините и на лекарствата в аптеките. Ефектът от прилагането им ще доведе и до смекчаване на социалните неравенства. Икономистът предлага, като добра мярка за подкрепа на малкия и среден бизнес и особено за малките семейни бизнеси, да бъде вдигнат прага на регистрация по ДДС на 100 000 лева годишно. Фирмите с оборот по-малък от 100 000 лева да плащат патентен данък. Това ще облекчи този сегмент на бизнеса, като разходи и ще стимулира местните бюджети по Закона за местните данъци и такси. Тези мерки, комплексно и последователно приложени, ще дадат резултат и във възстановяването на икономиката и преодоляване на социалните диспропорции по отношение на доходите и социалния статус на населението в страната.

  Комплексният подход  на действащите сега мерки за стимулиране на вътрешно търсене и потребление, насочени към определени бизнеси, трябва да се съчетае и с мерки за стимулиране на предлагането. Това са мерки, които стимулират инвестициите, иновациите, финансирането на науката и образованието. В настоящата ситуация една част от мерките трябва да се насочат към преструктуриране, подобряване и усъвършенстване на  здравната система, защото тя бе поставена под голямо напрежение.

Привличане на големи инвеститори е важна мярка в процеса на възстановяване на икономиката. „Това е наложително, смята Румен Гълъбинов, защото не бихме се справили с кризата само с бюджетна подкрепа и средства от европейските фондове. Трябва да се търсят частни инвеститори, примерно с покана към големи технологични гиганти, компании от сферата на сегашните модерни технологии, да инвестират в България. В кризата тези компании от интернет бизнеса, облачните технологии, изкуствен интелект не пострадаха, а увеличиха пазарната капитализация и търсят начини в момента да инвестират в различни държави по света. Тези технологии ще предопределят хода на икономиките в бъдеще.“

Окуражаващо за възстановявате на икономиката, във втората половина на 2021 година, е процесът на производство, разпространение и масово ваксиниране на населението. Експертът прогнозира, че не би следвало да очакваме следващо затваряне на икономиката, а по-скоро постепенното и отваряне, за да се достигне предкризисния начин на работа. Очаква се и преструктуриране на икономиката към по-високо технологично ниво. Трябва да се преразгледа и концепцията за възстановяване на най-пострадалите браншове от бизнеса, като туризма и търговията например. Търговията по Интернет вече е много застъпена и този и сегмент ще продължи да се развива, с увеличение на оборотите на  доставките по цялата верига на добавената стойност. В глобален мащаб тези вериги се пренареждат и България може да се позиционира по-благоприятно и като местоположение, което има от гледна точка на логистика и като интектуален потенциал, който има и технологични инвестиции, за да извлече повече ползи от цялата тази ситуация. Положителният ефект на кризата с коронавируса е, че тя катализира процеси, които в друга ситуация щяха да се развиват по-бавно във времето, категоричен е Румен Гълъбинов.Цялото интервю на Диана Абрашева с Румен Гълъбинов може да чуете в прикъчения звуков файл: