Протоколът от Киото въвежда регулации за част от парниковите газове, които не трябва да се бъркат с вредните емисии. Парниковите газове са съставки на атмосферата, а не вредни емисии. Замърсителите на атмосферата са обект на други регулации.

С това уточнение започваме разговора с Антоанета Йотова - климатолог и експерт по политиките на околната среда и промените в климата.

Действително, трудно можем да посочим човешка дейност, която да не е източник на емисии на парникови газове. Най-голям дял в производството им държи енергийния сектор, следван от транспорт, селско стопанство и сектора на потреблението, обяснява тя.

В т. нар. национални инвентаризации на парниковите газове всяка държава-участничка в Рамковата конвенция за изменение на климата на ООН описва ежегодно всички източници на парникови газове и количествата, които те са емитирали в атмосферата. Инвентаризациите се извършват на база на статистическа информация. За България НСИ обобщава данните за всички сектори, след което от МОСВ възлагат да се извършат изчисленията колко са емисиите на контролираните парникови газове за година, откъдето е видно и дали се изпълняват поетите ангажименти. Данните се подават в Секретариата на Рамковата конвенция и в Секретариата на Протокола от Киото.

Формално механизмът за търговия с емисии се провежда от 2008 година на на два етапа – 2008 – 2012-та година с цел да се намали с 5% нивото на емисиите спрямо 1990. Във втората фаза, която приключва с края на 2020 година, целта е намалението да е с 18% на глобалните емисии парникови газове. За България граничната година, която се възприема като базова е 1988 година, защото тогава е била най-виоката степен на икономическо развитие за този период – уточнява Антоанета Йотова.

И през 2002 г., когато Протоколът от Киото влиза в сила, и през 2008 г., когато започва търговията с емисии, България като страна има емисии под нивата от 1988 г. Т. е. България има излишък от единици парникови газове, които продава на други държави. Сумата през различните години варира, последните данни са 800 милиона лева за година.

Тези средства трябва да се използват за подобряване на състоянието на производството, за да се емитират по-малко парникови газове, се казва в Протокола от Киото. Това обаче не се прави в България, с мотива, че ние не превишавае годишната си норма.

Средствата постъпват във Фонда за енергийна сигурност, но как се разпределят оттам нататък не е много ясно.  Изразходването им не е прозрачно и ние реално не виждаме на национално ниво да се предриемат системни действия, за да се развиваме икономически, без това да означава покачване на емисиите на парникови газове. – коментира Антоанета Йотова.

Целият разговор с Антоанета Йотова можете да чуете в прикачения звуков файл.