Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Държавен архив - Стара Загора представя най-старите си документи на научен форум

Затварянето на културните институти, заради първата вълна на пандемията COVID-19, не подмина и Държавен архив-Стара Загора. Точно тогава пазителите на документалната памет успяха да подредят част от фоновете си, а сред тях да открият и най- старите документи в държавното хранилище. Именно те ще бъдат представени от младши експерт Калина Маджарова на VII национална научна конференция, "Старопланинският регион. Минало, настояще, перспективи. Развитие на културния туризъм", организирана от РИМ - Габрово и ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", на 22 октомври в Габрово. 

В интервю Маджарова сподели, че документите са били съхранявани във фонд 356-К, където са документите на Църковното настоятелство на храм Свети Атанасий в село Виден, община Павел баня.

Намерените два жълти листа груба хартия, изписани с османотурски надписи, след експертиза на специалисти в София и превод от Михаил Иванов се оказват, че са  буюрулдия /заповед на висш орган на властта, везир или бейлер-бей/ от 18 IX 1858 г. и султански ферман от 6-15 III 1859 г., от времето на султан Абдул Меджид I. Те са написани на венецианска хартия, уточни Калина Маджарова. Двата документа са в духа на хатихумаюна /добрата новина/ от 1856 г. и касаят обновлението на храм Свети Атанасий в село Карагитлий, днес село Виден.

Любопитен факт е, че на гърба на документите архивистите са разчели изчисления направени от отец Георги Трополов, с дата 13 II 1949 година. Вероятно негова родственица е автор на кратката история за храм Свети Атанасий, която ви предлагаме да прочетете:    

"По традиция, наследена от Юлиянския календар, на 31 януари жителите на с. Виден, община Павел баня честват храмовия си празник, посветен на Свети Атанасий, патрон на старата местна църква. Тя вече не съществува. Останали са само руините й, потънали в крайбрежни води на язовир „Копринка”. Над тях самотно се извисява все още запазената кула на камбанарията. Преди години двойка щъркели бяха свили на купола й гнездо, но и те изчезнаха. Туристите, посещаващи тези места, нарекоха храма „Потопената църква” и в пътеписите си обвиват миналото й в романтична мъгла. Но това минало е доста драматично. Някъде към 1836 г. християните от селото, известно през 19 в. с името Карагитлий, наемат майстори от Дебърско и започват задружно да градят тази църква с парични дарения от всяко семейство. Но средствата все не достигат и строежът се проточва над 20 години. Наложило се дори селските първенци да поискат финансова помощ от известният български книжовник Александър Екзарх (1810-1891), тогава издател на „Цариградски вестник”. Църквата е завършена между 1851-1854 г. и по външност на сградата и интериор е била един от най-хубавите православни храмове в района. По време на Руско-Турската война, селото е „бастисано” от башибозуци, а храмът – опожарен. Възстановен е след 1908 г. по инициатива на тогавашния свещеник Иван Цветков. Изписването й е било възложено на Казанлъшкия художник-зограф Петьо Ганин, сподвижник на Васил Левски. И до сега остава спорен въпросът дали иконите на иконостаса са били запазени от старата църква или са изписвани наново. Според художникът-реставратор доц. Стоян Николов, те са дело на майстори от Тревненската школа и вероятно са били спасени от пожара през 1878 г. След като започва изграждането на язовир „Копринка” (тогава „Георги Димитров”), част от селото попада в чашката му и с постановление на Министерски съвет от 1960 г. повечето семейства са изселени, а къщите им – разрушени. При максимално завирен обем водите на язовира заливат основите на храма и той започва да се руши. Благодарение на съобразителността и чувството за отговорност на съвсем младия тогава павелбански свещеник Иван Тотунов, иконите от иконостаса, двете камбани, двата кристални полилея и част от църковната утвар са били пренесени и грижовно съхранявани половин век в църквата „Рождество Богородично” на Павел баня. За съжаление, никой от духовните и културни институции от онова време не се е сетил да направи снимки на църквата, на интериора, на импозантния иконостас и ценните стенописи в нея преди тя да рухне. Така един безценен архитектурно-художествен паметник е унищожен безвъзвратно", пише Йорданка Трополова от Павел баня.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Среща между фотографията и живописта в изложбата "Конвергенция"

35 картини, в които се комбинират фотография и живопис представят тази вечер в Музея на фотографията в Казанлък. Експерименталните творби очакват прочита на публиката в 18:00 ч.  Изложбата "Конвергенция" представя съвместната творческа работа на..

публикувано на 15.04.25 в 15:27

"Жестокият път" - човешката страна на истината за славната българска експедиция до Еверест през 1984 година

През 1984 година българските алпинисти изкачват Еверест по Западния гребен – най-смъртоносният маршрут, известен още като „Жестокият път“. Алпинисти от цял свят правят опити да повторят българското постижение. Никой не успява. 40 години по-късно,..

публикувано на 14.04.25 в 12:05
снимка: личен архив

Проф. Андрей Бояджиев: Ако я нямаше глаголицата, може би нямаше да има и кирилица

Проф. Андрей Бояджиев е ръководител на катедрата „Кирилометодиевистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С него разговаряхме дни преди събитието на Радио Стара Загора, посветено на глаголицата – „Загадъчната азбука“. В него..

публикувано на 09.04.25 в 16:25

Изложбата "Ефектът Люксенбург" гостува в Нова Загора

Днес, от 17.30 часа, в Художествена галерия "Руси Карабиберов" откриват изложбата "Ефектът Люксенбург" . Проектът е съвместна работа на Джошкун Сами и Шевкет Сюнмез. Двамата автори са родени в България, учили са в Художествената академия "Мимар Синан"..

публикувано на 09.04.25 в 12:35

Изложбата "Живопис на душата" е посветена на незаслужено забравения Георги Митов

Изложба, посветена на 150-тата годишнина от рождението на художника Георги Митов е разположена от днес в камерната зала на Художествена галерия в Стара Загора. Тя е наречена „Живопис на душата“ и събира 17 творби, притежание на галерията в Стара..

публикувано на 08.04.25 в 16:26
Чирпанлии

Смехът лекува всички болки

Конкурс за хумористичен разказ обяви по време на представянето на книгата си "Чирпанлии" Петър Атанасов, в Къща-музей "Пейо.К. Яворов" . В Чирпан винаги е имало зевзеци, хора с чувство за хумор, чешити. Много забавни истории се разказват в приятелски..

публикувано на 08.04.25 в 08:10

"Различната Темида" представя другият образ на юристите в Стара Загора

Съюзът на българските юристи – Дружество Стара Загора представя книгата „Различната Темида“ тази вечер. Литературната среща с пишещите юристи от област Стара Загора ще се състои от 18:30 ч. в Регионална библиотека  "Захарий Княжески". Входът е свободен...

публикувано на 07.04.25 в 15:58

В Ямбол започва Фестивала "Златната Диана"

Със световна премиера на операта „Крал Адами“, тази вечер  в Ямбол започват 39-тите Музикални дни “Златната Диана“. Домакини и организатори на събитието от 7-ми до 10-ти април  са Камерен оркестър „Дианополис“, Хор „Проф. Георги Димитров“, с..

публикувано на 07.04.25 в 07:45

Нов приказен сюжет във фентъзи метъл на Аегония (видео)

Аегония  е фентъзи проект, който включва поредица от романи и атмосферична метъл музика с текстове, вдъхновени от света на книгите. До момента авторите са издали два романа "Истории от земите на Аегония", един дългосвирещ албум "The Forgotten Song"..

публикувано на 06.04.25 в 15:04

"Пос(в)ещение на картина" - нова творческа инициатива от Художествена галерия Казанлък

Художествена галерия Казанлък създава мост между изобразителното изкуство и литературата чрез нова творческа инициатива. Проектът "Пос(в)ещение на картина" е вдъхновен от писателката Гергана Атанасова и цели да създаде пространство, в което образите от..

публикувано на 04.04.25 в 18:07