„Светът е в етап на въвеждане на криза, тя все още не е в етап на растеж. В България също. Най-лошото е че няма нито едно лекарство, което да лекува, нито ваксина. При такава ситуация навсякъде в света се гледа първо общественото здраве, а чак след това икономическото. Принципът сега е убий икономиката, спаси хората. Това е правилен принцип“, каза проф. Дуранкев.  

По думите му обаче, след няколко месеца, вече трябва да се мисли за оперативен план за спасяване на всички най-важни обществено необходими сектори- осигуряващи храна, енергия, здраве и образование на хората.

„Далечните планове за въстановяване и развитие ще трябват когато тръгнем към етапа на спад на заболяването, при което поне две седмици да нямаме един болен. Това е толкова далече, че не смеем да мислим.

В тази ситуация държавата трябва да помисли как да компенсира най-вече хората, а не секторите. Решението в такива случаи все още не се прилага в България- то е на така наречените „хеликоптерни пари“, или раздаване на калпак на лица, които се нуждаят като деца до 18 г., възрастни хора с ниски пенсии, разбира се срещу деклариране, че нямат никакви спестявания, имоти под наем, които отдават и т.н.“, коментира още икономистът.

Притеснително за проф. Дуранкев е корупцията в страната и, това, че „нашата държава е с най-ниски доходи на населението и с най-голямото неравенство. Потвърждение за това е, че виждаме, че богаташи се лекуват в бутикови болници, докато обикновените хора са на конвейр“, добави той.

Той не е оптимист и  за  вариант за поемането на дълг от държавата. „Проблем е, че дългове се емитират от всички страни, буквално, те са крайно неизгодни за инвеститори и нямай кой да ги купи, лихвите са такива, че и правнуците ни няма да ги платят. И все пак имаме тук т.нар. линии на доставките, които са добри, имаме осигуреност с основни хранителни продукти, вътрешни. При по-далечен пик на кризата е възможно да се въведе и купонна система, макар да не ми се ще да го казвам, принципа е всички да имат.

"Кризата ще бъде по-тежка от Великата депресия (1929-1930 г.), поне така чертаят сериозни имена в икономическата наука. Но ние трябва да мерим разумно и от държавната баница да има достатъчно.  Трябва да знаем, че ни чакат кръв, пот и сълзи, но трябва да извървим пътя", обобщава проф. Дуранкев.