Общуването от разстояние крие трудности, а неудобството на радиото е, че когато трябва да направиш запис, телефонът улавя само вибрациите на гласа, но не и мимиката, жестовете и изражението на събеседника. Случи се така, че уговорката за запис с Хайри Хамдан трябваше да бъде отложена, за по- късно. Чакайки минутите, да се приближат до определеното от него време, чух песента на Орлин Павлов и The Brassstones, в която упорито се повтаряше: "всеки ден е специален, всеки ден е уникален..." Приех това за добър знак, а когато събеседникът е роден в Палестина, емигрирал със семейството в Йордания и получил образование в Техническия университет в България, чакането не е от значение.

Хайри Хамдан е инженер по образование. Той е преводач, поет, писател и драматург. По усърдието, което влага в преводите от арабски на български и от български на арабски прилича на тъкачите на килими. Непрекъснато работи, за да вплита думите, така, че те да стигнат до сърцето на читателя. Признава, че чете всяка книга, която превежда от а до я, по няколко пъти. Нахвърлям си първите няколко въпроса на лист и зачитам редове от биографията му:    

"През 80-те години написва първите си стихове на български език. предлага ги за печат във вестник "Технически авангард". По- късно става един от членовете на редколегията на изданието. През 1993 издава първата си стихосбирка"Очите на бурята". Паралелно публикува в "Литературен фронт", вестник "Пулс", алманаха "Море". През 2000 година излиза втората му поетична книга  със заглавието "Мариямин". Следват романите "Живи в царството на рака"/2005/ и "Европеец по никое време" /2006/, както и стихосбирката "Хронична любов". През годините негови творби намират място във водещите периодични издания в България, като "ЛитерНет", "Кръстопът", "Литературен свят", Нова социална поезия, Нова асоциална поезия. Автор е на пиесите "Чува ли ме някой", "Нека живея, нека умра"/2011/.    

През 2014 година издава романа „Дневникът на позора“, а през 2016  стихосбирката „Един живот не е достатъчен“. На арабски език издава сборника с разкази „Съблазънта на средната възраст“ и романа „Неспокойни души“.

Превел е над 100 български автори на арабски език, съставител на антологията на българската поезия „Вятърът разпръсна моите слова“ и антологията с български разкази „В началото бе епилогът“..."

Поглеждам съобщенията в телефона си и там намирам дописката, че първата национална  премиера на "Водните лилии на паметта", последната издадена стихосбирка, на Хайри Хамдан ще бъде на 13 ноември в Казанлък. След това в Литературен клуб "Перото" в столицата, а на 12 декември по време на Коледния панаир на книгата в НДК.

Телефонът звъни! Сигнал за есенни откровения и литературни новини.  

Във втората част от разговора деликатно вдигаме завесата към личния свят на Хайри Хамдан.