За първия възпоминателен знак, оставен от признателните потомци на загиналите старозагорци, разказва Петьо Мирчев, уредник по „История на българските земи от 15-19 в.“ в Регионалния исторически музей.

На този ден преди 142 години, ненарадвали се на краткотрайната си свобода, старозагорци са принудени да изпитат страха от неравната битка на руските войници и български опълченци с многократно превъзхождащата ги редовна турска армия на Сюлейман паша и ужаса от последвалото клане. 

На 10 юли (22 юли) 1877 г. авангардът на Предния отряд на руската армия под командването на ген. Гурко влиза в Стара Загора и освобождава града, който е стратегически важна точка за бъдещо настъпление в Тракия. Народът ликува, избран е първият кмет – Петко Рачов Славейков. Бързото придвижване на войските на Централната турска армия начело със Сюлейман паша принуждава Гурко да се отклони от главното направление на руското настъпление – Одрин. Новозагорският  гарнизон на Реуф паша прави опит да се присъедини с  аскера срещу Стара Загора, който е осуетен от част от отрядите на ген. Гурко. В града остават  4 опълченски дружини, 14 ескадрона и 12 оръдия под командването на ген. Николай Столетов на 17 юли (29 юли).

Двете сили  водят ожесточени боеве край Джуранли, а Сюлейман паша тръгва в решителна атака срещу Стара Загора с всичките си 16 хиляди войници и офицери. Градът е поверен в ръцете на 3 500 български опълченци и руски войници. Настъплението е спряно от слаб авангард на 31-ви юли. Целия ден се водят ожесточени битки за всяка махала, за всяка улица, за всяка къща. Турците са спрени от подполковник Калитин, повел III-та дружина в контраатака. Опълченците се вклиняват напред,  заплашени от обкръжение. В атака  се хвърля и съседната - I-ва дружина. Започва яростен ръкопашен бой в защита на Самарското знаме – знамето на III-та дружина. Загиват  подполковник Калитин и няколко негови другари, но светинята е спасена, предавана от ръка на ръка с цената на живота.

Защитниците на Стара Загора отбиват атака след атака,  но силите са неравни 27 000-дна редовна турска армия и дошлия на помощ  башибозук срещу  3 500 руси и опълченци… Полковник Де Прерадович, издава заповед за оттегляне. Към прохода към Казанлък,руските части и опълченски дружини се изтеглят заедно с няколко хиляди българи от Стара Загора и тунджанските села.

Освирепелите турски орди избиват няколко хиляди българи от града и селата южно от него, а други няколко хиляди - предимно млади момчета, девойки и жени, са отвлечени и продадени на робските пазари на Турция. След погрома Стара Загора е изпепелена до основи, разграбена и обезлюдена.

Много от жителите, избягали от Стара Загора по време на боевете, не се завръщат в града. Малцина са вярвали, че обезлюденият и опожарен град ще  възкръсне отново като птицата Феникс от руините и пепелищата . Днес, 142 години по-късно, старозагорци отбелязват годишнината от битката за града по време на Руско-турската война през 1877 година и отдават почит към невинните жертви, загинали за свободата на града, с поднасяне на венци и цветя на паметниците посветени на събитията от 19/31 юли 1877 г.

Тази вечер ще бъде поднесен гирлянд  на славата пред Мемориала „Защитниците на Стара Загора". В 19 часа старозагорци и гостите на града ще наблюдават спектакъла „Искри“ и концерта на Представителния ансамбъл на въоръжените сили към Националната гвардейска част за Стара Загора". 

В 20,30 часа ще започнат и празничните илюминации.