Преди две години едно интервю в интернет привлича вниманието на автора. „Заточен за слушане на музика“. Историята го докосва чисто човешки, отвъд политическите пристрастия. „Тези хора заслужават да се пише за тях, да има и художествена литература, не само документалистика.“, казва Даскалов

​Много е погрешно схващането, че в българските комунистически лагери са пращани 90% престъпници. Както показват архивите на ДС в разсекретените разговори между министрите от 50-те години на XXв., службите вкарват основно неудобните потенциални опоненти и техните наследници, за да парират в зародиш една „унгарска реакция“. Затова се узаконява и въдворяването на т.н. „хулигани“ – често младежи, облечени със забранени тесни панталони или слушащи американска музика, които трябва да минат за криминални престъпници. През 1956-та унгарските студенти правят активна революция срещу тоталитарния комунистически режим, което в България води до нови въдворявания в „Белене“.

Художественият роман цели да представи събитията чрез своите литературни способи, за да докосне още по-широка аудитория и да предаде онези вълнения на душата, които не са предмет на документалистиката. 

Васил Даскалов. Завършва средното си образование в ГПЧЕ "Р.Ролан", а след това френска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на още две книги - "Момчета на стоп" и "Мария на сутринта".

В звуковия файл можете да чуете целият разговор с автора Васил Ю. Даскалов.