Историята като мандат за петнайсетина милиона

Разпаднаха се 15 милиона от поредната гордост на София. Толкова струва ремонтът на остатъци от стара Сердика, между Министерския съвет, Президентството и Народното събрание.
Според поръчителя и наблюдателя на миналогодишното строителство, Министерството на културата, става въпрос за технически проблеми, а не за некачествена работа. Доводът е, че при приемането всичко изглеждало добре. После май имало нещо в отводнителната система.
Когато разкопаваш, консервираш и експонираш световно историческо и архитектурно наследство, каквато несъмнено е римска и околоримска Сердика, се мисли исторически. Справка – световните знакови градове, превърнали се в прочит на цивилизацията. И място за туристическо поклонение.
Когато имаш основателната претенция, че показваното в центъра на столицата е част от историческата памет на човечеството, не върви да се оправдаваш с няколко десетилетна отводнителната система и да успокояваш, че поправките няма да са за сметка на данъкоплатците. Просто значимостта на историята не е в един мандат. Каквото явно е мисленето на преходното ни управление. И на преходното ни поколение, изобщо. Защото ако хората отпреди две хилядолетия бяха строили Сердика мандатно, може би щяха да ни оставят само изчукан на някой камък приемно-предавателен протокол. Което също е история. Но не историчност.