Марио Бакалов е част от елитния състав на най- голямата авиокомпания в Европа - германската Lufthansa. Лети на най-големия пътнически самолет в света - двуетажен "Airbus A380" като старши първи офицер. Той е единственият българин в Европа, който пилотира такъв гигант. На 36 години е, а вече обучава и бъдещи свои колеги в пилотската академия на Lufthansa. Последните години Марио Бакалов се ангажира активно в различни проекти, участва в интересни събития от социалния и бизнес свят на България, и също така е добре познат от телевизионни реклами. През октомври той осъществи и друга своя мечта - приземи в София на демонстрационен полет най-големия пътнически самолет в света. Марио Бакалов отговори на въпроси на Радио Стара Загора. Разговора води Таня Балабанова.

Г-н Бакалов, има ли го при всеки нов полет адреналина, въпреки стотиците летателни часове?

-Да, вълнувам се за всеки полет, особено при кацане и излитане. Характерното за тази професия е, че няма да намерите пилот, който не обожава професията си, не я намира за крайно интересна и вълнуваща и който не обича адреналина по време на летенето.

Покорихте Airbus A380 – звярa в небесата. Кое е днес предизвикателството пред Вас?

-Всеки полет е предизвикателство. Всеки полет изисква концентрация и съсредоточеност. Изискват се усилия и подготовка. Тъй като аз съм постигнал повечето си мечти в моя живот, за в бъдеще си представям така нещата, така че да давам кураж на хората около мен те да постигат мечтите, като съм пример с това, което съм постигнал и как съм го постигнал. Човек даже, ако падне, трябва да става и да се бори за мечтите си.

Късметлия сте, след като сте видял толкова свят! Сигурно има място на света, красив изгрев или пленителен залез, които грабват от кокпита. Къде искате да се връщате пак и пак?

-Най-красивото място за мен е Кейп Таун в Южна Африка – една невероятна комбинация от хубавите неща, които харесвам в живота – природа, море, хора, вино, храна, залези, изгреви. Но също така прекарвам много време в България, бих казал повечето от свободното си време. Какво по-хубаво от това да отида на село при баба, или на море, на Балкана, на срещи с приятели в София.

В какво е най – добър пилотът на Земята?

-Поради необходимостта по време на работа пилотът да е дисциплиниран, да поема голяма отговорност в напрегнати, специфични ситуации, и да взема правилните решения, той е способен и на земята да запази самообладание, да бъде спокоен, да взима правилните решения в различните житейски ситуации. В самолета работата в екип е най-важна по време на полет и затова пилотът на земята може да контактува с много хора, той е team player, т.е. може добре да се впише в отбора. Пилотът на земята е наблюдателен, забелязва бързо и се адаптира към различните ситуации, и реагира уместно. Освен това е и шегаджия и приема с хумор всичките неща, които му поднася живота.
 Изявявате се и като мотивационен лектор. Какво от Вашия професионален опит, натрупани знания, досег със синевата искате да предадете на публиката?

-Мисля, че моят живот може да бъде пример за някои хора. Като се има предвид, че съм израснал в други времена преди 1989 г., когато е било невъзможно да се стане пилот, и особено в немска авиокомпания. Имал съм трудни моменти, падал съм, ставал съм. В юношеските години съм имал различни случки, които са ми показвали, че трудно ще сбъдна мечтата си. Но едно от основните неща, които искам да споделя с хората е, че всичко е възможно и това не е една фраза, а е самата истина. Много често в живота на човек има неуспехи, но е важно той никога да не се предава, да се бори за целите и да ги превръща в реалност.

В една популярна песен се пее “love is in the air“. На какви емоции и размисли е подвластен човек на 10 км височина?
-На мен лично дистанцията, когато съм нависоко от земята, ми помага да се дистанцирам мислено от проблемите си, които осъзнавам, че не са толкова важни и съществени в този миг. Тази дистанция кара човек да се замисли, че има по-важни неща в живота от тези, в които се фиксира в дадения момент, и че на битовите неща не трябва да се обръща внимание. Разбира се, любовта е тема на мисълта в кокпита, особено през нощта, когато се виждат падащи звези.

Всяко кацане  завършва аплодисменти. Какво остава скрито за пасажерите?

-Мисля, че остават скрити емоциите на пилота и факта, че летците са хора като теб и мен. Професията е крайно отговорна и трябва огромна психическа и физическа издръжливост, за да се практикува. Но пилотите  извън работата си са едни нормални хора, с емоции, с грижи, с радостни моменти. Поради естеството, че са в кокпита, тези неща като че ли остават скрити.

За всеки пътник един дълъг полет си е цяло бреме. Има ли място за забавни истории, дори музика при  прелитане през няколко часови зони?

-На дългите полети с фази с по-малко напрежение имаме възможност да си говорим и някой път си разказваме весели истории. Музика няма при нас в пилотската кабина, тъй като работата е съсредоточена и концентрирана. Забавлявам се много, когато прелитаме през различните държави и имаме радиоръзка с различните центрове на РВД. Интересно ми е да слушам различните акценти на ръководителите полети и по начина на говора, аз разбирам тяхната култура и манталитет.