Документалната поредица „Музикална радиопамет” разказва в тематични цикли и хронологични щрихи за присъствието на българската народна музика в радиопространството и ролята на БНР за нейното документиране, популяризиране и опазване като културна памет и национално наследство.

През 60-те години на ХХ век в отделни райони на страната започват да се организират мащабни прояви за сценично представяне на народна музика, известни като събори-надпявания или събори на народното творчество. Те представляват една нова форма за поддържане и популяризиране на фолклора с конкурсен характер, различна от старите традиционни селски събори, провеждани по време на календарни и храмови празници. И докато все още жизнените селищни сборове са част от старинната традиционна култура, съборите за народно творчество се организират от специалисти и специализирани институции, стават приоритет на държавната културна политика.

Идеята за провеждане на първия събор-надпяване у нас е на тогавашния отговорен редактор на редакция „Народна музика” към Радио София – Георги Бояджиев (1912-1982). По това време в редакцията работи фолклористът д-р Михаил Букурещлиев, който припомня: Един ден Жоро Бояджиев ни събра импровизирано – Коста Колев, Борис Петров, аз и постави въпроса, че е хубаво да помислим за нещо по-мащабно, което може да представи нашия автентичен фолклор. И бай Жоро, както му казвахме, предложи това нещо да го направим там, където е запазен фолклора, а именно в Странджа и село Граматиково. В разговора Коста Колев предложи: „Не е ли хубаво тази идея да наречем събор-надпяване" и ние спонтанно приехме неговото предложение.

Първият събор-надпяване „Странджа пее” се провежда в дните 27, 28 и 29 май 1960 г. в село Граматиково, близо до Малко Търново. Организатори са тогавашният Институт за музика при БАН, Централният дом за народно творчество, Министерството на просветата и културата и Радио София. За хората от този район съборът е емблематично явление не само защото е „родоначалник” на съборите в България, но и защото имат потребност от слушане и възпроизвеждане на собственото си странджанско музикално наследство, което е част от локалната им идентичност, пише в статия етномузикологът доц. д-р Веселка Тончева (ИЕФЕМ-БАН).

На събора се явиха около 560 певци и свирачи. От тях 52-ма бяха допуснати на второ прослушване, от които 37 бяха наградени: 4 получиха първа награда, 5 – втора, голям брой трета, а всички останали грамота за участие, споделя Манол Тодоров, член на журито. Специални гости на събора са Райна Петрова, Сава Попсавов и солистките на Държавния ансамбъл за народни песни и танци – Комня Стоянова и Магда Пушкарова.

Жури с председател композиторът Филип Кутев (членове: Райна Кацарова, Стоян Джуджев, Елена Стоин, Иван Качулев, Димитър Осинин, Манол Тодоров и др.) оценява изпълнителите на две сцени – едната в центъра, другата в южната част на селото. Сред всички участници специалистите удостояват с първа награда певиците Кина Димитрова (1926-2009) от Ясна поляна, Янка Рупкина (1938) от Богданово, а най-висока оценка се дава на Георги Павлов Георгиев (1926-2010)  от с. Визица, Малкотърновско.

Песните, които изпълних по време на събора решиха моята песенна съдба, казва Георги Павлов. В своята книга „По пътя на странджанската песен” той допълва: Вечерта на силно осветения площад в с. Граматиково, председателят на компетентното жури Филип Кутев съобщи: „Безспорен първенец на първото национално надпяване в България под наслов „Странджа пее” е Георги Павлов. Получава грамота, радиоапарат „Родина” и парична награда”. Веднага след тържеството бях поканен да направя записи с оркестъра на Радио София.

След дългогодишно прекъсване граматиковският събор е възстановен през 1995 г. и от тогава се провежда през четири години. Тази година „Странджа пее” отново ще посреща няколко поколения певци и свирачи от 19 до 21 юни в Граматиково. Организатори са Министерство на културата, Община Малко Търново в партньорство с Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. В програмата се предвижда и научна конференция на тема „Фолклорният фестивал – минало, настояще и бъдеще (проблеми и перспективи).

Вече 55 години музикалният фонд на БНР съхранява звуковите документи от първия събор на народното творчество. Те илюстрират музикална картина от началото на едно голямо движение, което получава национално признание и трайно навлиза в съвременния културен живот у нас.

Опис на записите (БНР, 1960 г.):

1. Великден иде, Тонко – изп. Станка Дидова, с. Вършило
2. Запалила се мале ле – изп. Петранка Димитрова, с. Граматиково
3. Дълго хоро – изп. Димо Русев (гайда), с. Извор
4. Димчо в Димкини отиде – изп. Калинка Згурова, с. Дебелт
5. Заспала мамима Мина – изп. Тома Янчев, с. Граматиково, съпр. Странджанската група
6. Хоро – изп. Ермак Тимофеев (гайда), с. Вършило
7. Моме, малка моме – изп. Тинка Костова, съпр. Странджанската група
8. Оглавила се Тодорка – изп. Кина Димитрова, с. Ясна поляна
9. Ходила мома Марийка – изп. Калинка Кирова, с. Изгрев

Още от поредицата „Музикална радиопамет” :

♦ Народната музика в програмите на "Родно радио" - изпълнители и прояви

♦ Българската народна музика в програмата на "Родно радио" (1930-1934)

♦ 100 години от рождението на народната певица Виктория Крайселска