На 24 ноември православната църква почита паметта на Света Великомъченица Екатерина. Св. Екатерина е християнска светица и мъченица, една от най-образованите жени на своето време. В българските традиции този ден е познат като Катерининден и светицата се чества като покровителка на майките.
Според преданието Екатерина е била дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет, по времето на император Максимиан. Живеейки в столицата, Екатерина получава блестящо образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени.
Майката на Екатерина, която тайно изповядвала християнството, я изпратила при един отшелник, който я посветил във вярата. Преданието разказва, как Екатерина се е срещнала с тогавашния император. Тя се е опитала да го убеди, че извършва грешка като преследва християните. Екатерина успяла да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството. Впоследствие те били убити и обявени за мъченици. Императорът заповядал да я вкарат в затвора, където тя въвежда в християнството всички, които я посещават. Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва, палачите не могат да я екзекутират по този начин и я обезглавяват.
В преданието се разказва как ангели отнасят тялото на мъченицата в планината Синай, където през VI век византийският император Юстиниан I основава Синайския манастир. Манастирът оцелява през вековете, като остава хранилище на безценни произведения на раннохристиянското изкуство, архитектура и илюстровани ръкописни книги. Главен символ на Св. Екатерина е колелото с шипове, което е известно като "колелото на Екатерина".
В традиционната българска народна култура денят на Св. Екатерина (познат като Света Катерина) се почита най-вече в Южна България. В Пловдивския край вярват, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива "за Баба Шарка".
В Родопската област вярват, че светицата помага при тежки болести и висока температура. На този ден жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.