Столичният храм на книгата – с много години в миналото и млад поглед в бъдещето

„Расте, но не старее” – девизът на столицата ни София с пълна сила важи за Столичната библиотека, която навърши 90 години. Читателите й за тази година, която още не е завършила, са вече 50 хиляди. Устойчива тенденция през последните години е половината от тях да са млади хора. Това са част от данните, изнесени във връзка с годишнината от създаването на библиотеката.

24 октомври 1928 година се смята за рождена дата на Столичната градска библиотека. С уведомителна разпоредба на тогавашния кмет Владимир Вазов се създава общински музей с три отдела: музей, библиотека и архив. Разбира се, новата библиотека не идва на празно място. София не стои встрани от духовното пробуждане на българския народ по време на националното ни Възраждане. Първото народно читалище с библиотека е открито още през 1867, по време на османското владичество. То е подпомогнато от известния възрожденски предприемач и дарител Иван Денкоглу (9 години по-рано тойсъздава и първото девическо училище в София). Малко след Освобождението на България, през 1878, е основана и днешната Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.

Историята на Столична библиотека е не само дълга, но и наситена с интересни факти, нелишена и от драматични моменти. Общината построява за библиотеката прекрасна сграда на площад „Бански”, недалеч от известната софийска минерална баня. Но тази сграда е унищожена при страшната бомбардировка на 30 март 1944, когато голяма част от София е изгорена със запалителни бомби.

И тогава от 50 хиляди изгарят 40 хиляди тома, включително и библиотеката на Денкоглу, която сме притежавали, която ни е била подарена – разказва директорката на Столична библиотека Юлия Цинзова. – Така че сме започнали наново да градим библиотеката с много дарения. И сме изключително благодарни на софиянци през годините. Всъщност, картините, които имаме, са около 350. Имаме 13 хиляди редки и ценни издания – всички те са дарени на библиотеката.

Годишнината бе отбелязана с множество прояви, на които БНР е медиен партньор. Една от тях бе фотодокументална изложба „Библиотеката на София 90 години в/и Града“, открита в Градската градина.

Ще направи 90 години от създаването си най-голямата публична библиотека – библиотеката на София с над един милион тома книги, с над 50 хиляди читатели, с 450 хиляди заети книги, с над половин милион  посещения, с богата история, която ще покажем във фотоизложби, в книги, в конференция – каза при откриването на тази изложба Юлия Цинзова. Тя отбеляза още, че библиотеката разполага с 250 хиляди книги на чужди езици. Има американска читалня, корейски кът, голяма читалня на скандинавските страни, Руски център.

Също във връзка с 90-годишнината беше организиран XI Софийски есенен салон за поезия, който се състоя в американския център на Столичната библиотека. Състоя се и национално биенале на илюстрацията.

Сред най-интересните съпътстващи прояви е изложбата „Съдбата на книгите”. Представяме книги, които имат своята история, която е интересна, която мислим, че ще бъде интересна и на читателите, каза Ана Анастасова, ръководител сектор „Краезнание и книжовно наследство” А съдбите на книгите са различни, като човешките. Ще бъдат показани ценни книги, получени като дарение от видни личности или спасени от пожара през 1944.


Също и книги, забранявани при различни политически режими и спасени от унищожение (дискретно съхранявани във фондовете на библиотеката, без да „съществуват” официално в картотеките). И много други....

Най-старата книга във фондовете на библиотеката е „Царството на славяните” от Мавро Орбини (1601). Тя е сред източниците, по които е написана „История Славяноболгарская” на Паисий Хилендарски – пророк на Българското национално възраждане и първи историк от тази епоха.

Наред с ценните творби от нашето и световното културно наследство, които библиотеката притежава като „класическа” книга на хартия, тя бързо се развива и по пътя на новите технологии. Библиотеката има най-големия дигитален център сред културните институти в София, може би и в страната, отбеляза Юлия Цинзова.

Снимки: Венета Павлова и Столична библиотека