В Босна и Херцеговина миналата неделя се проведоха мегаизбори за четирима президенти - трима федерални и един на Република Сръбска, и още за двама вицепрезиденти, 5 парламентарни камари и 10 законодателни тела на кантонално ниво.
Тази свръхсложна демократична система беше установена с Дейтънското споразумение, с което преди 23 години беше сложен край на войната в бившата югославска република.
Вотът сега даде няколко важни резултата. Най-малката по численост от трите основни общности в страната - хърватската, е раздирана от недоволство, защото с помощта на мюсюлманските избиратели умереният кандидат Желько Комшич победи националиста Драган Чович в битката за хърватски съпрезидент на Босна.
Сърбите пък избраха за свой представител в колективното президентство краля на политическите трансформации Милорад Додик, който твърди, че Дейтънска Босна е „провалена идея“. Додик и партията му спечелиха най-много гласове в цялата държава.
"Никой не може да ни направи нищо! По-силни сме от съдбата! А онези, които не ни обичат, нека да ни мразят!" - тази песен изглежда е любимата на Миле, както с умиление го наричат привържениците му, защото Додик я изпълнява в рамките на цял репертоар на почти всеки свой митинг преди всички избори, които печели от 2006 година досега.
Професор Милош Шолая от Факултета по политически науки на университета в Баня Лука коментира: „Тези песни са просто политически похват, който на избори осигурява част от гласовете. Не могат да бъдат мерило в реалната политика. Войната продължи близо 4 години, през които непрекъснато се меняха страните - всички бяха срещу всички в различни периоди. Тя показа, че трудно може да се каже, че някой е най-силен. Единственият начин Босна и Херцеговина да съществува е не да си мерим силите, а да се опитаме да постигнем елементарен консенсус, как да функционира държавата… Това може би беше най-бедната предизборна кампания по отношение на политически послания и идеи. Политическите партии се обръщат към избирателите си най-вече в националистически смисъл. Така беше през 90-те години, когато се проведоха първите демократични избори. Така е и днес, защото националистическият фактор има голямо влияние върху политическия живот на държавата.“
„Република Сръбска преди всичко!“ Странно на пръв поглед залитане към модерна Америка от страна на иначе смятания за проруски настроен Додик.
Но всъщност не е така според Зоран Крешич - главен редактор на босненското издание на хърватския вестник „Вечерни лист“: „Аз го определям като най-успешния политически мениджър сред политиците в Босна и Херцеговина, защото против него бяха много неправителствени организации и посолства, преди всичко американското и британското. Той успя да ги надвие всички и да победи. За него се смята, че е проруски ориентиран, но не бива да се забравя, че той е американско творение, защото тъкмо американската администрация го инсталира на власт през 1998 г.“
„Глътка свеж въздух!“ Така бившият държавен секретар на Съединените щати Мадлин Олбрайт нарече Додик тогава, защото преди 20 години той беше от малкото босненски сръбски политици, чиито ръце не бяха окървавени. За времето оттогава обаче Додик се промени напълно - с цел, разбира се, да остане на гребена на вълната. И сега, според Зоран Крешич, той е вече изкусен играч:
„Много добре използва поляризацията на международната сцена. Държи се подобно на покойния президент на Югославия Йосип Броз Тито - варира ту към Запада, ту към Изтока, т.е., към Русия. И благодарение на това и на популизма успя да постигне чудесен изборен резултат.“
Дали обаче заради популистките си обещания Додик няма да блокира работата на босненския политически връх?
Не е задължително според политическия анализатор от Сараево Аднан Хускич:
„Трудно е да се каже какво ще се случи в председателството. Безспорно Милорад Додик може да продължи с деструктивното си поведение, защото определено крайната му цел е да разнищи Босна и Херцеговина, да отдели Република Сръбска от нея. А кой знае? Може да се случи и синдромът на Ариел Шарон, който имаше сила и достатъчно авторитет, за да не му се налага да доказва, че е достатъчно евреин, за да може да изтегли армията от ивицата Газа. По същия начин Додик не е необходимо да доказва на никого, че е достатъчно сърбин. И може да се държи по-конструктивно.“
Какво иска да промени Додик? Според професор Шолая той ще се стреми към връщане на правомощия, отнети от Република Сръбска и прехвърлени на федерално ниво.
„Канцеларията на върховния представител, която беше наложена от международната общност и разполагаше навремето с изключителни изпълнителни и законодателни правомощия, доста покровителства бошняците в Сараево… Много правомощия, които поначало принадлежаха на териториалните единици, бяха прехвърлени на федерално ниво в Босна и Херцеговина и така даде възможност на мюсюлманите да имат по-голямо влияние върху процеса на вземане на решения, върху законодателния процес и въобще върху живота в Босна и Херцеговина. Република Сръбска е много недоволна. Затова Милорад Додик, като президент на Република Сръбска и председател на най-голямата партия, многократно заявява, че трябва да се върнат на Република Сръбска отнетите правомощия“.
Додик ли е обаче най-вероятният катализатор на поредна балканска криза?
Според Хускич далеч не за подценяване е зародилата се криза в Мюсюлманско-хърватската федерация. Националистическата хърватска формация – Хърватска демократична общност на Босна и Херцеговина, спечели вота сред босненските хървати с огромно мнозинство. Но лидерът ѝ Драган Чович загуби от живеещия в Сараево Желько Комшич заради това, че във федерацията мюсюлманите и 4 пъти по-малобройните от тях хървати имат право да гласуват и за кандидатите на бошняците, и за тези на хърватите.
„Хърватският член на председателството ще бъде огромен проблем. Защото става дума за личност, която бе избрана благодарение на по-голямата численост на бошняците. Това осигурява попътен вятър на Драган Чович, който има някои много радикални искания за преустройство на държавата, свързани с така наречената „трета етническа единица“, каза Хускич.
Като потвърждение на тези думи на политолога Хускич, подкрепяният от Загреб Чович заплаши с безпрецедентна криза. Комшич отговори с обещание да се превърне в човека, спомогнал поне частично да пребори междуетническото разделение в Босна.
Журналистът Крешич от Мостар обаче е скептичен: „Аз не вярвам този изборен резултат да доведе до конфликт, нито до сблъсъци. Но той е много лош за хърватско-бошнячките отношения, които никога след войната не са били по-лоши. Защото Комшич, който е политически бошняк, макар и етнически хърватин, нанесе най-голяма вреда на Босна и Херцеговина след края на войната и установяването на Дейтънското мирно споразумение… Вместо да се занимават с интеграцията в Европа и НАТО хърватите и бошняците, които иначе имат много силен консенсус по нея, сега ще бъдат заети със спорове за подялба на властта, разделение, омраза. Това е ситуация, от която никой няма да излезе победител.
Новият представител на босненските мюсюлмани в колективното президентство е Шефик Джаферович от партията на досегашния член на този орган - Бакир Изетбегович. Мантрата му е „мир, спокойствие и реинтеграция“.
Последното обаче се възприема от сърбите и хърватите като мерак за етническа доминация.
„Не може да говорите за реинтеграция или за промени на каквито и да било граници в Босна и Херцеговина! Защото това е същността на мирното споразумение. Споразумението от Дейтън е подписано от 3 държави, от представители на 5 народа. А гаранти са от Съединените щати до Русия“, казва Крешич. Според него трябва да бъде договорен „Дейтън 2“ - между хърватите, сърбите и мюсюлманите, защото иначе Босна ще е вечно потенциално буре с барут на Балканите.
Така мисли и професор Шолая от Баня Лука: „Затова единственият изход за народите в Босна и Херцеговина е сами да седнат и да се договорят помежду си, да постигнат важен междуобщностен консенсус за това каква трябва да е държавата и каква конституция да има“.
Русия има други причини да е доволна от статуквото, смята Аднан Хускич:
„Официална Москва никога не е слагала на първо място етническите общности пред държавата в Босна и Херцеговина. Русия, струва ми се, е доволна от ситуацията, в която в момента се намира Босна. Това значи, че който и да държи властта в Република Сръбска, той е представител на една от общностите. И тъй като за всяко стратегическо решение в Босна е необходим широк консенсус, знаейки позициите на всички сръбски партии против членство в НАТО, е ясно, че това не може да се случи“.
Изводът е, че Дейтънското споразумение може и да спря кръвопролитията, но сега държи Босна като в „усмирителна риза“. Която спъва пътя на страната към Европа, но пък отваря широк друм към нея на отчаяните от липсата на перспектива в родината им босненски младежи. Безработицата сред тях е над 38 процента.
За политолога Хускич все пак има някаква надежда след тези избори, защото доминиращата сред мюсюлманите след войната партия на Изетбегович поне на кантонално ниво вече няма да е във властта - заради липса на желаещи за коалиционни партньори.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
Променљиво облачно
Ведро