"Това е произведение, което представлява моя откровен опит да бъда откровен", казва за „След репетицията“ Ингмар Бергман. Театралната критика пък определя пиесата като „театър за театъра”.
Валентин Ганев споделя пред Радио София, че най-хубавото в пиесата е, че тя ужким говори за едни много нормални човешко-творчески взаимоотношения, а обобщенията стигат до Космоса, до Бога, до живота и смъртта, до любовта и омразата, до детето и стареца, ако щете.