Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Николай Кожанов, иранист, преподавател в Европейския университет в Санкт Петербург коментира в "Събота 150" перспективата Турция и Иран от тактически съюзници. след време да се превърнат в стратегически съюзници на Русия: По пътя към формирането на такъв съюз има много препятствия. Най-важното, което няма да позволи на тези три държави да превърнат тактическото си взаимодействие в стратегически съюз е това, че преследват в Сирия напълно различни цели. За Иран е важно неговото влияние в региона, съхраняване на връзките с неговия основен съюзник Хизбулла. Турция с намесата си в сирийските дела решава кюрдския въпрос. За разлика от Иран тя не вижда в лицето на Асад съюзник или човек, който ще остане на власт вечно. За Русия участието в сирийския конфликт е част от глобалната игра. Това е един от фронтовете й за противодействие на Запада от една страна. От друга този въпрос е пряко свързан с проблемите на сигурността в Русия и в постсъветското пространство. Различни са както равнището на мислене, така и задачите на играчите. Това няма да им позволи да сформират пълноценен алианс. Което от друга страна не означава, че тактическият диалог между тях ще приключи скоро. Ако разглеждаме войната в Сирия в контекста на регионалната борба между Иран и Саудитска Арабия, можем ли да кажем, че засега Иран печели?
Ако гледаме на ситуацията в Сирия през иранска призма, то можем да кажем, че на този етап Иран получи това, към което се стремеше, а именно укрепване на влиянието си в тази страна. Промени се същността на взаимоотношенията между Техеран и Дамаск. Ако до 2012г. можеше да се говори за запазването на някакво равноправие в отношенията, то сега, поне от гледна точка на Техеран, на Дамаск се отрежда подчинено положение. Това е от една страна. От друга разполагането на руската военна база в Хмеймин промени хода на борбата за Сирия и позволи на иранците фактически да я спечелят. Без тази намеса Асад не би удържал властта си. Рано е обаче да се твърди, че конфликтът е завършил с пълната и безусловна победа на Иран. Надяваме се, че е приключила военната фаза на конфликта, но бъдещето на Сирия ще се решава на политическата сцена. Тук позициите на Иран не са толкова силни.
Какъв според вас ще бъде отговорът на Саудитска Арабия?
Ще се отнася до Саудитска Арабия, то тук имаме нещо като студена война между двете държави. Ако има отговор от страна на Саудитска Арабия, то той ще бъде асиметричен. Вече виждаме този отговор в изострянето на ситуацията в Ливан. Ако ливанската криза се развива по най-негативния възможен сценарий, това може да отвлече вниманието от Сирия както на Хизбулла, така и на Иран. Можем да предположим, че в момента на запад се обсъжда вариант за предотвратяване на по-нататъшния разкол между сунити и шиити в Ирак - опит за отделяне на иракските шиити от Иран. Тук не малка роля могат да изиграят саудитците. Показателно е взаимодействието им с кюрдите. Става думи за засилване на съпротивата срещу иранското влияние в други части на Близкия изток. В самата Сирия саудитските позиции не са достатъчно силни за евентуални агресивни действия срещу Иран.
Можем ли да говорим за създаването на силна антииранска коалиция между Съединените щати, Израел и Саудитска Арабия?
При сегашните условия в Близкия изток не можем да говорим за формирането на силни коалиции. По-скоро става дума за съвпадение на интереси. Наистина в някакъв смисъл интересите на Съединените щати, Израел и Саудитска Арабия съвпадат. Тези интереси са насочени към отслабването на иранското влияние в региона. Същевременнои има редица фактори, които не биха позволили създаването на пълноценен алианс. Тези три държави са достатъчно прагматични и всяка от тях иска някоя друга да влезе в пряк сблъсък с Иран. От друга страна, крайните цели и задачи, както и движещите мотиви са различни.
Променљиво облачно
Облачно
Претежно облачно
Ведро