Овациите на публиката се сляха с молитвата на Соня Йончева, потопена докрай в скръбта на своята героиня Елизабет в последната ѝ солова ария в „Дон Карлос“. Нашата певица омая публиката от сцената на „Бастилията“ в Париж. Френската критика е щедра в похвалите: изданията „Атлантико“, „Монд“ „Рес музика“, „Концерт класик“, „Олирикс“, „Телерама“ са единни в оценките. Наричат Соня „повече от съвършена“, „царствена“, с „кадифен тембър“, „невероятна гъвкавост“ и „чувствено вибрато“, „стабилна във всички регистри и както винаги отлична в драматургичното изпълнение“. Не по-малко възторжени са отзивите за нейните партньори на сцената – Йонас Кауфман в ролята на уязвимия и душевно наранен Дон Карлос, Елина Гаранча, неподражаемо естествена и музикално безупречна в сложната роля на Еболи, Людовик Тезие, за първи път като Родриго, Илдар Абдразаков като Филип Втори и Дмитрий Белоселски, един безпощаден Велик инквизитор. Аплодисменти на всички култови арии и дуети, кастинг без грешка за тази постановка на операта от Верди – историческо събитие и голямо артистично изпитание!
Събитие, защото с нея беше открит сезонът в Парижката опера и отпразнуван рожденият ден на самата творба – 150 години от премиерата на „Дон Карлос“ на парижката сцена, за която е била предназначена. Само по себе си това произведение на Верди е събитие. За да го сътвори, композиторът е излязъл от обичайния си стил и със синтеза на италианска, френска и немска школа е постигнал монументална френска, образец на модната за онова време Голяма опера. Над четири часа, пет действия в оригиналната френскоезична версия, отстъпила по-късно на по-лекия и мелодраматичен италиански вариант. Постановката на Кристоф Варликовски е изградена с дълбок трагизъм. Действието, поставено в средата на ХХ в., ни държи някак между пластовете на времето, за да излъчи политическо послание за свобода на народите от гнета на империите, но всъщност и за личната свобода. Историята е разказана като мъчителен спомен, а душевните състояния на героите са илюстрирани от образи на екран, размиващи границата между минало и настояще. Такъв мизансцен изисква много усилия и драматургично майсторство от артистите, а и от хора, откроен като самостоятелен герой под много умелото диригентство на Филип Жордан.
Въпреки някои резерви към мизансцена новият „Дон Карлос“ в Париж е успешен завършек на един тригодишен амбициозен проект. Той донесе естетическа наслада на публиката и същевременно я въведе в самата история на произведението. Операта достигна до широка публика благодарение на прожекциите в киносалони и на телевизионния екран. Предстои още една поредица от представления с различен състав за основните роли.
Променљиво облачно
Ведро