Световна премиера на „Тромп ла Мор” в Парижката опера

Героите на Оноре дьо Балзак оживяха на сцената на Парижката национална опера и, по-актуални отвсякога, заиграха своята "Човешка комедия".

"Тромп ла Мор", първата френска премиера на парижката оперна сцена от пет години насам, беше очаквана с нетърпение. Тя е първият плод на един амбициозен проект на директора Стефан Лиснер за поредица от оперни творби, вдъхновени от френската литература. Идеята веднага е разпалила италианския композитор Лука Франческони, който, както сам разказва в интервю за вестник "Телерама", много отдавна носи в творческото си въображение един френски литературен образ: Вотрен, или Харере, или Тромп ла Мор, както е познат от превъплъщенията си в поредицата на Балзак. За композитора този символичен образ е живата присъда на великия писател и за днешния елит, потънал в съблазън и корупция, безцеремонно дърпащ конците на света и политиката с движение на милиарди капитали наляво и надясно. А съвременната опера според Франческони дава необятни възможности за сценично претворяване на този свят, защото е място за творчески експерименти и търсене на нови измерения.

И така, в две действия, но в три измерения (или по-точно на три нива) се разгръща новата постановка, дело на Ги Касие. Една след друга се откриват бляскавата фасада, задкулисният свят, който дърпа нейните конци, и мракът на подземието - точно както е в операта, в романите на Балзак и всъщност в живота. Многопластовото действие с накъсана хронология е голямо предизвикателство за артистите. Те явно са приели самоотвежено задачата да предадат разказа най-точно и правдиво, още повече, че либретото, макар и опростено, следва оригиналния текст на писателя.

Главният герой, с всичките му лица и мефистофелска съблазнитеност, е въплътен от Лоран Наури. Бас-баритонът успешно се е вписал в сложната роля, и то за отрицателно време, тъй като я е получил едва миналия декември. Романите на Балзак са му добре познати, актуалността на темата го вълнува, а и самата партитура очевидно подхожда на широкия му гласов регистър.

За мецосопрана Беатрис Урия Монсон, свикнала предимно с класически репертоар, участието в новата опера е откритие и предизвикателство. Така е и за диригентката Сузана Мелки, а очевидно и за самата публика, посрещнала премиерата с искрени аплодисменти. Добър знак, че парижките меломани възприемат и ценят съвременното оперно творчество, добър знак и за следващите опери от проекта: "Беренис" и "Сатенената обувка", предвидени за идните сезони.