Подкаст на српском
Величина текста
Бугарски национални радио © 2024 Сва права задржана

Стефан Цанев – почти рожден ден между минало, настояще и бъдеще

БНР Новини
Фотографија: БГНЕС

Народният театър „Иван Вазов” отбеляза 80-годишнината на писателя Стефан Цанев с две от бележитите му творби: трагедиите „Процесът против богомилите” и „Духът на поета”. Това не е рожден ден, Цанев навърши 80 години през август 2016-а, когато театрите бяха във ваканция. А един театрален празник в чест на писателя. Защото Цанев е продуктивен творец, преди всичко в драматургията – автор е на 31 театрални пиеси. Написал е и множество стихосбирки, и ред други книги.

Стилът на Стефан Цанев е ярък и емоционален. Същевременно е пълен с много подтекст, „втори план” – нещо характерно за някои творци, започнали да пишат преди демократичните промени, във времето на цензура. Впрочем, дискретният „втори план” не винаги е спасявал положението, някои негови творби са били забранявани. Писателят задава съществени, често неудобни въпроси – за смисъла на живота, за истината и лъжата, за националната ни съдба като българи.




В творчеството му за театъра минават сюжети, свързани с миналото, но поднесени със силно съвременно звучене. Такава е пиесата от 1987-а „Тайната вечеря на Дякона Левски” – великия борец срещу Османската власт, за свобода и демокрация. Левски умира на бесилото, мистериозно предаден (още се спори от кого, но със сигурност от българи). „Защо тогава, приживе, е бил изоставен (да не кажа предаден) почти от всички” – пита авторът. След промените Цанев продължава тази линия с „Духът на поета” /2011 г./. Духът – това е националният ни герой и поет Христо Ботев, загинал в битка за свободата на България. Той смущава съвестта на свои събратя по борба, включително премиера Стефан Стамболов – те са преуспяващи и вече преяждат с властта и нейните съблазни.

Любима творба за самия Цанев е „Процесът против богомилите” – българските еретици по време на Средновековието, преследвани от властта и официалната църква. За „Процесът…” той казва: „Писах тази трагедия през есента на 1968 година – след като съветските и нашите танкове прегазиха Чехословакия”. Някои днешни световни събития също са добра тема за драматурга, стига да намери подходящата форма, каза писателят за Радио България.

Особено тези атентати, тази борба може би между религиите, която върви с все по-голяма сила. Това е благодатна тема за драматургия. Това е битка между боговете, всъщност.”

Оптимист ли е за бъдещето на нашия народ? Писателят казва, че народът е може би сепнат от невероятните промени, случили се много бързо.

„На това се дължи, според мен, тази известна апатия, която обхвана народа ни, понеже времето е съпроводено с най-лошото, с лицемерието, във всички сфери на нашия живот. И то убива вътрешния импулс на човека да протестира, той не знае срещу какво да протестира. Но аз се надявам, че нашият народ бавно и полека излиза от тази апатия и по-нататък сам ще решава своята съдба, кой да го управлява и какво да се върши по-нататък”.

Имаме ли нужда днес от мечти, от илюзии? Стефан Цанев казва:

Ако няма илюзии, то няма двигател, за да вървиш напред. И нека повече да има глупаци, както ги наричат, които да си въобразяват разни неща, които искат да постигнат. Дали се нарича мечта или илюзия, това няма никакво значение, но това е всъщност примамката, която те води напред”. И една любима мисъл на писателя: „При всеки въпрос, поетът трябва да направи световен въпрос, иначе няма смисъл да го пише”.

Бележити творби на Цанев за театъра са още „Последната нощ на Сократ”, „Другата смърт на Жана Д’Арк”, популярната „Пир по време на демокрация” (лесно можем да се досетим за подобно заглавие – „Пир по време на чума” от Пушкин). А от стихосбирките той самият особено цени Перигеи или най-голямото приближаване до Земята и „Реквием”.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!