Любен Диманов за оптимизма и вечните стойности

От 19 септември в продължение на един месец в столичната галерия „Нирвана” може да се види изложбата на големия художник Любен Диманов. Артистът, който живее в Париж, е нарекъл експозицията си „Покой и движение”. Какво се крие зад тези думи?

Животът, ако го погледнеш, се изразява в тия два смисъла – покой и движение. Но що се отнася за мен лично, може би моето творчество започна със спокойствие, със желанието да покажа човекът колко е силен и устойчив, че е готов да посрещне трудностите в живота гордо и с достойнство – разказва в интервю за Радио България художникът.

Признава, че е оптимист по природа и гледа винаги положително на нещата. Завършил е Националната художествената академия в София в раздела стенопис, но тъй като в тази област има много по-малко търсене, се преориентирал към изкуството на графиката, илюстрацията, рисунката. В средата на 70-те години на миналия век е поканен в Лондон да илюстрира Шекспировите „Сонети”. А после получил и покана за работа в Париж. И впоследствие останал там със семейството си. Сред книгите, които е илюстрирал и оформил Любен Диманов, са произведения на Овидий,  Данте Алигиери, Аполинер, Маларме…Впрочем, с неговото име се свързват и библиофилски издания като „Божествена комедия” на Данте, „Цветя на злото” на Бодлер и др. Какво влага от себе си художникът, когато илюстрира световни автори?

О, с голяма любов пристъпвам, това мога да ви кажа определено, съм го правил. За притеснения не бих казал че е имало, по-скоро чувство на отговорност, но то е свързано пак с любовта, така че под този знаменател всичко минава.

Кои са любимите сюжети на Любен Диманов?

Сюжетите ми са универсални. Жената като символ на много неща: извор на живота, нежност, на майчина обич. Освен това, много обичам животните  – и бика, и коня, като израз на сила, на мощ, на свобода. И хоризонтът на морето определено ми е харесал в много графики, произведения като пределна граница за някои неща. Така че не е толкова пъстро на образи, но са горе-долу тези: жената, мъжът, семейството. Вечните стойности и ценности. Точно в този смисъл, когато става дума за покой, аз смятах, че тези стойности наистина са вечни. Но виждам, че при сегашната динамика вече нещата се променят и стойностите се променят за голямо съжаление, и то някои от основните.