„Над дъгата 2” – албум с български комикси от сдружение „Проект Дъга”

Началото на лятото предложи горещи емоции за любителите на българския комикс. Седем от художниците на легендарното списание „Дъга“, излизало между 1979 и 1992 година, издадоха дългоочаквания втори албум със седем комикса в най-добрите традиции на българския жанр и усещането за модерност. „Над дъгата 2” се появява на книжния пазар три години след първия, отново под шапката на сдружение „Проект Дъга”, зад което стоят самите автори. Официалното представяне на изданието беше на 8 юни, едновременно с откриването на едноименна изложба на втория етаж в галерията на Съюза на българските художници на ул. "Шипка" 6 в София. Комикс албумът „Над дъгата 2” е в пъти по-добър от първия, който по думите на един от сценаристите Марин Трошанов, до голяма степен е имал характеристиките на спонтанен и любопитен експеримент. Въпреки това „Над дъгата” се разпродава седмица след излизането си в края на 2012 година, превръщайки се днес в неоткриваема библиографска рядкост. „Над дъгата 2” предлага по-добре развити, зрели и интересни истории, които да се харесат както на по-големите любители на българския комикс, израснали с героичните подвизи на „Добромир” и „Е.Л.О.”, пътешествията на „Момиченцето от Земята”, самобитните адаптации на „Островът на съкровищата”, „Властелинът на пръстените” и много други, но също така и на нов кръг читатели, които са със съвременни и модерни изисквания. А художниците са същите, които създават дъгата от въображение и емоции през 80-те и 90-те години на миналия век.

Седемте художници, които участват, са Сотир Гелев, Евгени Йорданов, Румен Чаушев, Димитър Стоянов-Димо, Владимир Коновалов, Пенко Гелев и аз – разказва Петър Станимиров. – Албумът се различава от всички предишни български комиксови издания, защото е най-големият издаван досега – 136 страници, от които 131 само комикси. Според мен се получи много добре, защото всички ние доста сме преосмислили работата си и вторият ни албум е едновременно много модерен, но същевременно е в традициите на българските комикси. Историите са много обемисти, а три от тях са написани от колегата ни Сотир Гелев. Автори на моя комикс с продължение „Дамга” са Марин Трошанов и Евгени Пройков, а автор на  „Еак Разрушителят” на Евгени Йорданов е Кънчо Кожухаров. Румен Чаушев създава комикса си „Миташки” по собствен сценарий, а „Бенковски” на Владимир Коновалов е по „Записки на българските въстания” на Захари Стоянов.

Комиксът на Петър Станимиров, мрачното фентъзи „Дамга”, е един от малкото с продължение от първия албум „Над дъгата”. Причината е в самата история, която по думите му е доста голяма и не би могло да бъде завършена в рамките само на 20-ина страници. Трябва да споменем, че първата част на комикса „Дамга” печели през 2012 година наградата за най-добър традиционен комикс на фестивала в Белград в конкуренцията на 300 оригинални творби от 30 различни държави. Любопитно е, че историята не приключва и във втория албум, което е още едно доказателство и вяра, че в близките години ще се появи и „Над дъгата 3”.

Аз мисля, че с колегите ми осъзнахме истинското значение и паметта за списание „Дъга”, едва след навлизането на интернет в нашето ежедневие – смята Петър Станимиров. – Преди това изобщо не си давахме сметка, колко популярно е било списанието. Аз лично бях изненадан и все още съм, че над 25 години след като е спряло да излиза изданието продължава да има хиляди, наистина хиляди почитатели. Това е феномен. Факт, който говори, че хората имат нужда от изкуството на комикса, което за съжаление е много трудно за реализиране в България. Една традиция, която беше създадена и изживяваше своя подем през последните две десетилетия на миналия век, днес като че ли е унищожена.

И все пак надежда има, стига само да погледнем „над дъгата”.

Снимки: личен архив