Със сигурност един от най-стойностните документални филми, представени в ХХ юбилейно издание на София Филм Фест, е лентата „И балът продължава” на режисьора Георги Балабанов. Той е възпитаник на НАТФИЗ. През 80-те години заминава за Париж, там създава поредица от документални филми, които му носят награди от фестивалите в Оберхаузен, Венеция, Париж, Ню Йорк. Ще припомним, че миналото издание на феста бе открито с неговата игрална творба „Досието „Петров”, в която сценарист е носителят на „Оскар” Жан-Клод Кариер. Новият му филм, най-общо казано, е посветен на София – като образ на промените в Източна Европа. За тези промени в лентата разказват вечният дисидент Николай Колев-Босия и неговият приятел Красимир Райдовски – бивш разузнавач от Държавна сигурност, психиатърът Николай Михайлов, известен анализатор на обществените явления от психологическата им страна, бившият депутат Павел Чернев, който почина тези дни, телевизионният водещ Мартин Карбовски, известният попфолк изпълнител Азис...
Трябваше да се спра в някакъв момент на хора, които познавам, с които влязох в контакт и с които моята човешка връзка във времето се състоя. Това все пак беше един относително дълъг период на работа, в който се установяват връзки, ражда се доверие.
Сред основните герои на лентата е и Елена Ацарова, която провежда социологически проучвания в столицата. Тя работи в този сектор близо 10 години. И допитванията, които прави, често разкриват бедност, липса на перспектива.
Моята задача да правя тези проучвания се дължи на личната ми амбиция за превъзпитаване на обществото и замисляне на хората върху това кой съм аз, щастлив ли съм, как съм се чувствал през изминалата година, отговорен ли съм за това, че не съм отишъл да гласувам, какво би се променило, ако аз заема някаква гражданска позиция. За мен това е моят начин да дам приноса си към хората и за обществото, да ги накарам да се замислят. И, може би в някакъв момент хората, които управляват тази държава, наистина ще се загрижат за положението в страната.
Филмът е копродукция на България и Франция. Както посочва изпълнителният продуцент на лентата Александър Донев, тя е изцяло финансирана от авторитетната френска обществена телевизия АRТЕ. Основен продуцент е Елен Бадентер със своята фирма Ladybirds Films. Госпожа Бадентер е смятана за един от най-активните продуценти в съвременното френско документално кино. И още нещо: тя е с български корени. Филмът е подпомогнат също от Френския национален филмов център и още няколко финансови институции, но е заснет изцяло в България.
Майка ми, имам този късмет, е българка – разказва Елен Бадентер на български. – Баба ми и дядо ми са българи. И аз като малка всяка година идвах в България. От 15 години не съм идвала тук. Когато моите баба и дядо починаха, спрях да идвам. Ако разказвам това, не е само за да говоря за себе си, защото това не е много интересно, но просто искам да кажа, че във Франция аз съм французойка, баща ми е французин. Но когато се говори за България, винаги моят интерес се събужда. И когато Георги Балабанов дойде в моя офис, ми представи своята идея за филм, който иска да направи. Каза ми, че иска да разкаже за София, за хората, които живеят в нея, за историята на страната, която се концентрира в това място.
Към каква публика е адресиран филмът? Според Георги Балабанов публиката в Париж е виждала в него Франция например. А на неотдавнашния фестивал за документално кино ZagrebDox един млад режисьор му казал: „гледах филма, същото е като у нас”.
Снимки: siff.bg