Подкаст на српском
Величина текста
Бугарски национални радио © 2024 Сва права задржана

Радка Алексова: Хор "Мистерията на българските гласове" е моят втори дом вече 45 години

Фотографија: bnt.bg

Радка Алексова е от поколението народни певци, израснали в естествената среда на селските трудови делници и празници, огласяни от народна музика. Заложбите си развива и усъвършенства неусетно по звуково-подражателен път от песните на самобитни граовци, които чува от ранна възраст.

Не съм имала планове като дете какво искам да уча и да работя. Бяхме три деца, бедността беше голяма, но имахме реки, гори и поляни. Пеех в училищния хор, който беше много добър. Обичах да рецитирам стихотворения на празниците. В училищни театрални постановки съм участвала. Въобще предопределено ми е било да съм на сцената. През 60-70-те години на миналия век у нас съществуваха много самодейни народни състави към културни домове и читалища. Така след едно прослушване в родното ми село Студена попаднах в хора към Профсъюзния дом на миньорите – град Перник. Оттук започна и моето истинско развитие. Диригентът Боян Нанков беше всепризнат вокален педагог. Тук научих граовското тресене – характерен орнамент за фолклорната област, чийто представител съм аз.

Радка Алексова е признат еталон на уникалния граовски изпълнителски стил, характерен за районите на Пернишко, Радомирско, Брезнишко. И типичните за него т. нар. „сватовски”, „марковски” песни прочутата певица владее съвършено. Семейният и музикантски тандем – Радка Алексова и композитора Боян Нанков дава импулса на общите творчески успехи, за да се стигне до световната слава на прочутата ни певица, неведнъж изправяла на крака публиката от различни кътчета на света.

Голямата школа на народното пеене ме доведе в народния хор на Радио София. Това беше голям прелом в моя живот – творчески и житейски. Четири десетилетия Боян беше мой съпруг, композитор, диригент. Всичките ми песни – солови и дуети са негови обработки, дирижирани и записани с него и Народния оркестър на БНР. През 1971-а – годината, в която постъпих в хора, имахме турне във Франция. Това са първите ми незабравими спомени. През 1988 г. швейцарският продуцент Марсел Селие стана кръстник на нашия хор „Мистерията на българските гласове”. А през 90-а година дойде и наградата „Грами” – поименна на всяка певица. Получавахме покани от цяла Европа, Азия, Америка. Правехме продължителни турнета, концертирахме в най-големите зали в света. Нашият хор е избран за посланик на европейската култура по света. Аз съм пяла в дует, квартет, но личният ми принос към успеха на този хор е „Безродна невеста” и „Запали се Янина планина”. Всички тези години бях един щастлив човек. Тежко понесох загубата на Боян, но имам син и внуци, които обожавам. А хорът „Мистерията на българските гласове” е моето второ семейство вече 45 години. Благодаря на Господ!





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!