Днес се навършват 73 години от разстрела на поета Никола Вапцаров, намерил заслуженото признание едва след смъртта си като носител на Международната награда за мир. Отличието е връчено по време на Втория конгрес на мира през 1953 година на неговата майка Елена Вапцарова. Приживе е издадена само една стихосбирка на Вапцаров – "Моторни песни".
Годишнината от разстрела на поета, чиито "Моторни песни" обиколиха света, ще бъде отбелязана вероятно на много места и в много държави. Пред паметника в родния му град Банско ще звучи красивата Вапцарова поезия и песни по негови стихове. Семейната къща-музей ще бъде отворена за посетители без входна такса. В архивите на музея се пазят и спомените на неговата майка – баба Елена Вапцарова, която е била един от първите екскурзоводи в семейната къща-музей, където живее до края на дните си.
Много обичаше да слуша приказки. Като му разправях за Хамлет, така обикна думите на Хамлет. И ми казваше, накарай ме, каквато и да е работа, ама обещай, че довечера пак ще ми разказваш за Хамлет.
Днес България и Банско са длъжници на Вапцаров. Забравихме, че световната награда за мир, която той получи за творчеството и дълбоко хуманните си убеждения, направиха градчето ни известно и уважавано, далеч преди туризма, споделя местният общественик и поет Константин Икономов.
Банско, по някакъв мързелив начин, изостави Вапцаров и го предаде в ръцете на съюзи, на писатели. Крайно време е Банско да си върне Вапцаров.