Парите за висше образование ще отиват за качество, а не за количество

Системата на финансиране на университетите, при която парите се разпределят спрямо броя студенти в даден ВУЗ, се оказа „гнилата ябълка“ в родното висше образование. До този извод са стигнали от Министерството на образованието и науката /МОН/. В момента висшите учебни заведения са фокусирани повече върху това да привлекат по-голям брой кандидат-студенти, отколкото да преследват истинската цел – добрата реализация на завършилите, смята проф. Николай Денков, зам.-министър на образованието. По тази причина една от основните промени в Закона за висшето образование предвижда обвързване на финансирането с качеството и резултатите от образованието, като до 2020 г. то трябва да съставлява 60% от общата субсидия.

Това, което искаме да направим с промените във финансирането, е да бъде много по-ясна връзката между размера на средствата и конкретните резултати – обяснява проф. Денков. – Когато говорим за субсидията за студентите ще наблегнем на качеството и реализацията им, а не само на количеството. Когато говорим за финансиране на научната дейност, тогава трябва да го свържем с реалните научни резултати по обективни показатели. В някои страни средствата за наука се разпределят директно според това, което се вижда в международните бази данни като публикации, цитати и т.н. Ние искаме малко по-гъвкаво да подходим, тъй като в различните научни направления има различни критерии и показатели за това какви са постиженията.

В момента в министерството се разработва методика за оценяване на достиженията на научните организации, в това число университетите. Тя ще стане част от системата за финансиране на висшето образование. Готвените промени в законодателството предвиждат още разделянето на висшите училища на два типа: изследователски и образователни. В момента активно с научна дейност се занимават около десет вуза, а други 15-20 също работят в тази посока и биха могли да попаднат в групата на изследователските, посочи проф. Денков. Тази група ще получава допълнително финансиране както от държавния бюджет, така и по европейските програми. Той обаче призна, че в момента е трудно да се прави наука във висше училище поради липсата или слабото финансиране на научните изследвания.

Идеята е, когато финансирането бъде ясно свързано с научните дейности, висшите училища да преосмислят какво е мястото й. Могат да вкарат допълнително финансиране, което е заложено в Стратегията за висше образование, към заплатата на преподавателите, които правят забележима научна дейност. Тогава вече мотивацията да се включи науката във висшите училища ще бъде много по-сериозна.

Надеждна прогноза за нуждите на пазара трябва да бъде изготвена от МТСП, Министерството на икономиката и работодателските организации, за да се планира приема в университетите, смятат от образователното ведомство. Сред приоритетните специалности, търсени от бизнеса, са инженерите и ИКТ специалистите, за които държавата ще отделя средства. Пари ще отиват и към т.нар. защитени специалности, към които няма голям интерес, но са важни за държавата. Като пример проф. Денков посочи педагогиката: Около 50% от учителите в следващите десет години ще са в пенсионна възраст. Трябва още отсега държавата да бъде много активна, за да се справи с това предизвикателство. Сред защитените специалности ще попаднат и т.нар. „екзотични” филологии: арабска, източно азиатски.

В момента над 240 хил. студенти се обучават в държавните и частни университети. Броят им се увеличил близо 3 пъти спрямо 1990 г. Добрата новина е, че безработицата сред висшистите е най-ниска, около 4-5 %. Лошата е, че над половината от завършилите се реализират на позиции, които не изискват висше образование.