Кристиян Захариев за влогърството като начин да отправиш послание

В истински хит сред родните тийнейджъри се превърна през последните години влогърството. С всеки изминал ден като лавина нараства броят, както на тези, които създават видео клипове и ги качват в мрежата, така и на техните фенове. Няма нищо чудно в това, имайки предвид, че младото поколение е на „ти” с новите технологии и сърфирането из нета е едно от любимите му занимания. Затова, вместо да споделят мислите си в блог, както правят по-възрастните, те просто грабват камерите и заснемат своето видео послание. А темите са най-различни, обикновено провокирани от личните им преживявания, като например как да свалиш гадже, какво да правиш, когато си сам вкъщи, различни козметични съвети... И ако на запад влогърите вече успешно печелят от реклама, у нас все още рядко се случва. Освен да си докарат някакви средства, родните тийнейджъри виждат във влогърството възможност да станат популярни сред връстниците си или пък мода, която следват. За други, това е начин да споделят нещата, които ги вълнуват. Имах разни идеи и послания, които исках да споделя, обяснява Кристиян Захариев мотивите си да стане видеоблогър. Той е на седемнайсет години и учи графичен дизайн в столичната профилирана гимназия за изобразителни изкуства „Проф. Николай Райнов”. Прави видео клипове от година и половина и зад гърба си има вече около 30. Познат е сред феновете си в YouTube, които са близо 11 000, като ThatBoyChris. Основно това са младежи на възраст между 16 и 24 години. Казва, че не гледа на останалите влогъри като на конкуренти. Приятел е с най-популярния сред тях, Емил Конрад. Лятото заедно са направили клип, който се казва „Оцеляване на предела”. Загатва, че около Великден предстои да пуснат в мрежата още съвместни видеа, но подробности не издава. Опитвам се във всичко, което правя, да влагам някакво послание, казва Крис. Това важи особено за двата му мини документални филма. Последният, който е в YouTube от началото на март, се казва „Заведи ме на училище”. В него тийнейджърът разказва за едноименна инициатива, чиято цел е да предотврати ранното отпадане от училище на ромските деца. За решението си да се захване с подобна тема, Крис споделя:

Много се вдъхновявам и много се радвам, когато разбера за нещо важно, което се случва и би променило по някакъв начин България или поне мисленето на част от българите. Исках да покажа на моята публика, че в България има и хубави неща. Както и това, че не е добре да слагаме всички роми под общ знаменател. Защото има и такива, които много се трудят, за да изкарат прехраната си, които се опитват да променят хората около себе си. Желанието ми бе да покажа, че и в ромската махала има добри хора, които се грижат и помагат на другите.

Режисурата, заснемането и монтажът са изцяло дело на Крис. Разказва, че около три седмици му отнема да направи кадрите в ромската махала, а героите, макар и притеснени, се радвали да застанат пред камерата. Главният критик и съветник на Крис е майка му. Винаги се обръщам към нея за странично мнение, казва той. На въпроса, интересуват ли се връстниците му от подобни теми, влогърът признава:Забелязал съм, че хората харесват повече забавните неща. Въпреки това сред коментарите засега е срещнал само един негативен.

Всички други бяха позитивни, било то за мен като творец, че съм направил нещо хубаво или за самите хора, които работят в проекта – обяснява Крис. – Но най-много ме впечатляват коментари, които казват: „Този филм ми промени мнението. Ето, че има и добри хора”. Даже имаше един от малко момиченце в 4 клас, което обясняваше как с майка си взимат след училище неин съученик от ромски произход и му помагат с домашните. След това го връщат вкъщи. Беше наистина много хубаво да видя, че се случват още такива малки инициативи.

Крис черпи вдъхновение от живота, от християнската си вяра и желанието му е самият той да вдъхновява младежите да не живеят посредствено, но винаги да искат повече от живота.