Найден Андреев и Росица Кирилова в студиото на "Маестро, музика".
Фотографија: Здравко Петров
Да направиш творчески портрет на певицата Росица Кирилова в няколко реда не е лесна задача, защото в продължение на близо 30 години тя е сред най – изявените и обичани наши певици, записала стотици песни, голяма част от които превърнали се в знакови в историята на българската забавна музика. Очарователна, магнетична, харизматична и непринудена, Росица Кирилова през годините постига бърза популярност благодарение на тези си качества, а и на онези, свързани с лирично-сантименталното си отношение към изграждането на всяка една изпълнявана от нея песен, така и от специфичния й маниер на интерпретация, влагайки особено чувство. Другият и много важен фактор за успеха на Росица Кирилова е умелият и добре подбран репертоар – и като музика и като текст. В това се уверява всеки един ценител на българската забавна музика, докосвайки се до песните, които е записала през годините. Ако се вгледаме по детайлно в нейната същност, ще се забележим и големия непрестанен труд на Росица Кирилова, който е свързан с много трудолюбие, напрегнато ежедневие и все по-малко свободно време. Годината е 1983. Росица Кирилова записва песните „За теб живея (български текст Георги Начев, аранжимент Владимир Джамбазов) и „Тишина”(музика Димитър Ковачев, т. Георги Начев). Те ще дадат начален старт на младата певица. Преди това тя работи с група „Следа”, а официалният й дебют е през 1982 година в популярните телевизионни предавания на Българската телевизия от 80-те години „Едно от пет” и „Студио младост”, в които заедно с групата Росица Кирилова изпълнява кавърверсии на песните „Не ни достига радостта” и „Тичам към теб”. Обаче, върнем ли лентата още по-назад разбираме, че Росица Кирилова се занимава с пеене още като дете. На четиригодишна възраст тя с успех участва в различни радио и телевизионни предавания като „Добро утро, мили дечица”, „Детски телевизионен стадион”, „Лека нощ, деца”. В по-късни години я откриваме и в един от епизодите на филма „Ако те има”, разбирайки, че киното и музиката си съперничат за любовта й към изкуството като цяло. Следват множество покани за записи на песни, на снимки в телевизията за различни забавни телевизионни предавания. Слушателите на БНР вече добре я познават с песните „Избрах нарочно вас”, „Всичко е песен”, „В този свят”, които ежедневно звучат в програмите на радиото. През месец март 1984 година реалност е и първият излъчен телевизионен рецитал на певицата.
Росица Кирилова е име, което прави силно впечатление не само на публика, но и на композитори, аранжори, текстописци. На радиоконкурса „Пролет- 84”, представената от нея песен „Бяла река” (музика Димитър Ковачев, текст Димитър Ценов) печели трета награда, а на „Младежкият конкурс за забавни песни” „Денонощие” (музика Александър Савелиев, текст Блага Димитрова) е отличена с две награди – наградата на Комсомола и наградата за най-сполучлив дебют на композитора Александър Савелиев. Деветнайстото издание на Международния конкурс „Златният Орфей” през 1984 г. донася още едно признание за Росица Кирилова. Представената от нея песен на композитора Тончо Русев и текстописецът Найден Вълчев „Ако ми каже” е отличена с втора награда. През април същата година „Балкантон” пуска в продажба първата й малка плоча с песните „Тишина” и „За теб живея”. В края на 1984 г. Росица Кирилова записва и първата си дългосвиреща плоча, издание на „Балкантон” със заглавие „Любов за винаги”(музика Морис Аладжем, текст Георги Начев) – песента, която през следващата 1985 година донася на авторите и изпълнителката спечелването на телевизионния конкурс „Мелодия на годината”. До 1989 година тя записва за „Балкантон” общо 6 дългосвирещи плочи. Дълъг е списъкът от композитори, текстописци и аранжори, които през годините подават ръка на Росица Кирилова, нещо повече - изграждат като една от най - популярните наши певици в областта забавната музика. „Емблематични” в репертоара й ще останат песните, специално написани за нея от Зорница Попова – „Боса по асфалта” – 1986 г., „Има шанс – няма шанс”, „Вик за близост” – 1990 г., дует с Нели Рангелова - и трите песни са по текст на Йордан Янков; Найден Андреев - „Учителко, целувам ти ръка” – 1984 г., Димитър Ценов; Мария Нейкова – Най-добрата дума” – 1989 г., текст Георги Начев и др. Най-важният човек, който от зората на нейната кариера та до днес е неизменен спътник както в живота, така и в професионалното й изграждане е Георги Начев. Написал значителна част от текстовете за нейните песни (общо 50) с нея го свързва съвсем случайно музикантът Пепи Писарски. В началото на 80-те Писарски е в група „Следа”, в която пее и Росица Кирилова и моли баща си, който по това време работи в телевизията, да намери текстописец за вече готово – написана песен. Този текстописец се оказва самият Георги Начев!... От началото на 90-те години Росица Кирилова експериментира и в писането на песни. Първата е „Живей за мига” – 1993 г., текст Димитър Ценов, последвана от „Време за нежност” – 1995 г., текст Росица Кирилова, „Без маска и грим” – 1996, т. Георги Начев, „Да бях вълшебница” – 1996 г., текст Надежда Захариева и др. Най-голям успех и донасят песните „Като да и не” (музика и текст Росица Кирилова, ар. Пламен Велинов, класирана на първо място в конкурса „Песни за Бургас” през 2007 г. и „За блондинка ли ме взе” – 2011, музика и текст Росица Кирилова ( участвала на последното издание на конкурса „София пее – 2011”). И днес Росица Кирилова е все така естествена, непринудена и искрена в отношенията си с всички – от приятелите си до най-ревностните почитатели. Роси – както сме свикнали да я наричаме винаги ще си остане обикновена, скромна, трудолюбива, излъчваща истинско очарование, идващо от голямата й любов към музиката.
Променљиво облачно
Претежно облачно