Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В ИЕФЕМ - БАН

Изложбата "Празници съперници” проследява историята на празничния календар в България

Разказва кураторът и съавтор Лина Гергова

Снимка: ИЕФЕМ

В началото на месец март в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ) бе открита документалната изложба  -  “Празници-съперници”.

ЕПИЗОДИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ПРАЗНИЧНИЯ КАЛЕНДАР В МОНАРХИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ (1879 – 1944)“

Изложбата представя няколко от най-важните приглушени спорове, възникнали около политическите празници на Третата българска държава (1879 – 1944 г.).

Нейните отделни епизоди разказват как различните празници си съперничат, борят се за престиж и си оспорват значими дати. Експозицията включва информация за първите празници на Княжество България, празниците по време на управлението на княз Батенберг, празниците в Източна Румелия, празниците по време на управлението на княз Фердинанд и много знаменателни дати и чествания.

Заглавието на изложбата е метафорично - празниците нямат воля и не могат да правят нищо, камо ли да си съперничат. Те обаче въплъщават идеологиите на честващите ги групи. А групите в обществото обикновено спорят и техните несъгласия нерядко се отразяват в празничния календар.

Съперничеството между празниците са представени чрез сюжета: някой с хитрост се опитва да натрапи своя празник или да заграби чуждия.

Автор е Григор Григоров; куратори: Лина Гергова, Светла Казаларска.

Повече разказа пред Радио София съавторът и куратор Лина Гергова.

"Ние сме малък, сплотен екип, с ръководител гл. ас. д-р Григор Григоров и правим изследване на българския празничен граждански календар от Освобождението на България до наши дни. Това е така наречената Трета Българска държава, времето, в което се ражда националният ни календар, който познаваме и до днес – националните и официалните празници – 3 март, 6 май-Гергьовден, Денят на Съединението - 6 септември…Искахме да видим как тези празници протичат в развитието на българската държава през различните политически режими. Всички знаем, че по времето на социализма повечето от тях не са били чествани, а са били заменени от друг вид празничност. Превърналото се в клише твърдение, че само 24 май е честван от Деня на Освобождението до наши дни, също не е съвсем вярно“, посочи тя и допълни:

"Направи ни впечатление, че когато българската държава е в по-демократични условия, (като изключим периода на социализма), различните политически групи спорят чрез празниците и чрез налагане на своето виждане какво трябва да чества българският народ. Преди 1944 г. в този спор влиза и владетелят, монархът, княз преди Независимостта и цар след обявяването на Независимостта на България, който се опитва да наложи като водещи своите лични празници – на практика рожденият ден, именият ден и денят на възкачването на престола на монарха, да бъдат чествани като национални празници, с цялата тържественост, която им подобава. В същото време, България се опитва да изковава своя национален пантеон в национален календар, в който да се влеят и празници като 3 март, дните, в които честваме Левски и Ботев, Деня на Съединението, а след това и на Независимостта. Това са двете основни линии, които си съперничат, на което е посветена нашата изложба“.

Изложбата показва как много от празниците, които честваме и днес, са извоювали своето място в Националния календар преди 1944 г., когато много тържествено е честван и празникът на Народните будители, създаден от Стоян Омарчевски – министър на просвещението в правителството на Ал. Стамболийски.

По идея на Омарчевски трябва да се честват не само загиналите герои, но и тези, които са спомогнали за културното извисяване на българския народ, коментира още кураторът.

"Трябва да кажем, че той се чества по стар стил в нашия календар. Трябва да кажем също, че някои празници променят датата си при смяната на Грегорианския с Юлианския календар, като 3 март, а други като 6 и 22 септември, 2 ноември, остават по стар стил“, изтъкна Лина Гергова, според която е много важно 6 септември да бъде честван по стар стил, защото след 1989 г. той трябва да замени 9 септември и цялата тържественост на този месец, която наследяваме след падането на социализма.

Каталогът към изложбата озаглавен “Приказки по календара (по действителни случаи)“ прави опит да преведе реконструираните исторически сюжети в интригуващ приказен разказ за деца. Той се разпространява безплатно.

Изложбата и каталогът са създадени по проект "Гражданският празничен календар в България: национални и локални измерения“, финансиран от Фонд "Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката на Република България.

Как съперничеството между различните социални групи проличава през самите документи и още интересни аспекти, чуйте в разговора на Гергана Пейкова.

По публикацията работи: Спаска Давранова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Павел Балев

Животът на диригента или как Павел Балев дирижира българска музика в Китай

Павел Балев безспорно е един от най-успелите български диригенти зад граница. Реномето му в Европа е впечатляващо високо. Това се дължи на задълбочените му познания, прекрасното познаване на репертоара, детайлната подготовка за всеки ангажимент и изключителната му работа с оркестъра. И на интересните и често необичайни програми, които конструира..

публикувано на 12.04.25 в 19:29

Софийски разкази - Нови сведения за сладкарница “Цар Освободител”

Краят на сладкарница “Цар Освободител” е по-тривиален от очакваното: На 8 септември 1945 във в-к Отечествен фронт се говори за сладкарницата като сборно място на другарите Тодор Павлов и подобни за "народно въстание" на сутринта на 9 септември. Пак там са се продавали билети за джазова вечер. В последствие в 1946, друг вестник говори за..

публикувано на 12.04.25 в 16:00
Копривщица - Дантелената къща

Историята оживява - Извори за миналото на Копривщица от османските архиви, части първа и втора

Светлана Мухова и новата ѝ книга "Извори за миналото на Копривщица от османските архиви": "Църквата е построена във времето, когато е създаден регистъра на мъжкото население. Над 10 годишните деца работят, около 60% от мъжете работят извън родното си място, дори 12 годишни деца работят с предприемчивите си родители в европейска Турция, Гърция. Описът..

публикувано на 12.04.25 в 15:00
Дина Шнайдерман и Емил Камиларов

Адресите на любовта - Дина Шнайдерман и Емил Камиларов

Цигуларите виртуози Дина Шнайдерман и Емил Камиларов, на които цяла България се възхищава,  се запознават на младежки фестивал в Берлин, където са конкуренти за първата награда - той от името на България, а тя от СССР. Дина я спечелва, а Емил се влюбва. И я чака цели 8 години, защото бъдещата му съпруга е малолетна и все още ученичка...

публикувано на 12.04.25 в 14:00

Истинските фенове на истинските отбори

С „Маргаритка“ на мач. 11-14 април: футболни фенове от различни агитки се обединяват в името на децата. Събитието ни го представя Йордан Жечев: "Инициативата е да предаден любовта си към отбора. "Маргаритка" е социален проект - децата да имат достъп до качествено възпитание. Обиколихме фенклубовете на 16-те отбора в Първа лига. Стиснахме си ръцете за..

публикувано на 12.04.25 в 11:41

Градински Великден

"Великден в града" – започва великденски базар в Градската градина. Подробностите от Теодора Бреме, организатор: "Постарали сме се нашите посетители да се потопят в празничното настроение. Днес сме подготвили кори с яйца за малките, а утре ще правим венци. Продължаваме до Велики понеделник. Всеки ден има програма с кулинарни изненади и ателиета за..

публикувано на 12.04.25 в 11:22

100 души с жени и деца и 4 оръдия

Историческа възстановка на живи картини от Априлското въстание в Северния парк с доц.д-р инж. Георги Маринов: "За съжаление малко е лошо времето, но това не ни пречи. Участниците са облечени и чакаме общината да реши точния час, чакаме да се посъбере малко публика, правим го за децата. Правим живи картини - първоначално селско ежедневие, нападение..

публикувано на 12.04.25 в 11:10