Националният исторически музей (НИМ) отвори врати за новата си изложба - "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2024".
Тържественото откриване се състоя преди ден, в присъствието на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова, министъра на туризма Мирослав Боршош, заместник-министъра на културата Амелия Гешева и доц. д-р Пламен Славов, съветник на Президента по духовност и култура. Сред присъстващите бяха и представители на държавни институции, учени и журналисти, които имаха възможността да се запознаят с новооткритите артефакти и да чуят истории, които хвърлят светлина върху ключови моменти от българската и европейската история.
Подобен тип експозиции се провеждат в Националния исторически музей от няколко години насам, в които се представят всички онези находки направени от българските археолози, начело с доц. Бони Петрунова, която е директор на музея.
През 2024 година археолозите на Националния исторически музей извършиха разкопки на 24 обекта из цялата страна.
Всяко едно откритие не само разширява знанията ни за миналото, но и ни приближава до разбирането на нашето културно наследство. Със съдействието на Министерството на културата, местни общини и частни спонсори, както и с помощта на партньорски институти като Центъра за подводна археология, тези разкопки предоставиха ценни находки от различни исторически епохи – от Праисторията през Античността до Средновековието.
Един от най-големите акценти на изложбата е археологическото откритие в крепостта Кокалянски Урвич.
Това място, дълго време обвито в мистерия, днес разкрива нова светлина върху нашето минало. Археолозите откриха уникален гроб, който крие сребърен пръстен с обков от злато, изобразяващ двуглав орел – символ на високо социално положение.
Смята се, че този пръстен е принадлежал на млад мъж на възраст между 18 и 25 години, и неговото откритие ни предоставя безценна информация за погребалните обичаи и материалната култура през втората половина на XIV век. Нещо повече, некрополът от този период показва, че песните за цар Асен от района на Панчарево започват да губят своята легендарност и се превръщат в исторически факт, който все повече се свързва с реалността на онова време.
Сред другите значими открития, които са част от изложбата, са разкопките в селищната могила Порой, където бяха разкрити следи от металургия и специализация в производството през Късния енеолит.
Друг интересен акцент в изложбата е откритата през есента на 2024 година църква в местността Аклади, близо до гр. Черноморец. Тя датира от V-VI век и е част от богатото християнско наследство на региона, свързано с римската и средновековната му история.
Това откритие, наред с тези в средновековния град Лютица и крепостта Букелон, разкрива стратегическото значение на тези места и тяхната роля в развитието на българската история.
Но не само тези обекти са включени в изложбата. Проучванията в крепостта Балък Дере, където беше открит храм от II-III век, разкриват как се е развивала религиозната архитектура на този регион.
Средновековното селище Велино предлага нови перспективи в изследването на каменните структури и гробове от IX-X век, които осветляват важни етапи от средновековната българска държава и утвърждаването на християнството.
Археологическите проучвания в многослойния обект "Св. Архангел" при с. Дъбница разкриха раннохристиянски храм, както и находки от Късната античност, които дават представа за стратегическото значение на този район. В античната крепост Равадиново проучванията разкриха част от укрепителната система и уникален керамичен перирантерий, датиращ от V-II век пр. Хр.
В допълнение подводните разкопки в акваторията на гр. Шабла и Ченгене скеле хвърлят светлина върху морската търговия през Античността и Късното Средновековие. Намерените оловни щокове и стъклени съдове разказват за живота и търговията, която е процъфтявала в този регион.
Археологическите разкопки са реализирани под ръководството и с помощта на: доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Петранка Неделчева, доц. д-р Константин Константинов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, д-р Филип Петрунов, Виолина Кирякова, Мартин Христов, Ивайло Кънев, Павлина Девлова, Илия Киров, Елена Ендарова, Михаела Занева, Илия Стоименов, Росен Пеевски, д-р Йото Валериев, Биртен Еминова, Михаил Ваклинов, Петър Петрунов.
Настоящата експозиция не е просто колекция от артефакти. Тя е едно уникално пътуване през времето, което ни позволява да се потопим в богатото минало на България и да разберем как археологическите открития ни разказват не само за древните цивилизации, но и за формирането на съвременното българско общество.
Подробности от записи на Боян Бочев чуйте звуковия файл.
Историята на рода Богориди. Кой е нейният родоначалник? Кой е Атанас Богориди? Арх. Ивелин Любенов, генеалог, разказва: Началото е с няколко спекулации около възможната етимология на името "Богориди". Стефан участва в експедиционния корпус в Египет срещу френския корпус. Получава титлата "княз" и е управител на о-в Самос. Той дарява своя къща в..
Радиоразходка из квартал Оборище, разположен около Докторския паметник. Разказваме за красиви къщи и важни личности, които са обитавали един от най-известните софийски квартали: Кога е построен един от първите софийски паметници, Докторският паметник и каква е била градината, в която е построен? Какво е имало на мястото на Северното крило на СУ и къде..
Режисьорът реагирал сдържано на увлечението ѝ по Раде Маркович, но ѝ казвал „Ако ме напуснеш, ще умра!” „Обичам те, но него го обожавам. Не мога да го зарежа и да тръгна с теб, защото много ще го нараня“, споделя в интервю Раде Маркович с какви думи Невена Коканова се сбогува с него, за да остане при мъжа си, режисьора Любомир..
Д-р Георги Георгиев , зам. председател на УС на Асоциация за инсулт и афазѝя ни гостува по повод „Седмица на информираност за мозъка“ (10-16.3) и съпътстващата я изложба „Човешкият мозък“ (14-23.3): "Често забравяме, че трябва да полагаме грижи за мозъка си, освен за тялото си. Трябва да сме добре хидратирани и да не изпадаме в прекален глад. Но и да..
TreasureUP е интерактивна платформа, която превръща музеите в забавно и ангажиращо преживяване чрез персонализирани мисии, добавена реалност и игровизирани награди. Слушаме създателя ѝ Васил Анастасов : "Това е нашият опит да игровизираме музеите. Нещо като допълнителен гид за определени артефакти. Ако потребителите към края се представят..
Бестселърът на американският лекар д-р Кейси Мийнс, който прекара над 30 седмици в класацията на „Ню Йорк Таймс“, „Добрата енергия“ – представен ни от Живко Джамяров, създател на български бранд за биосуперхрани и посланик на книгата и здравословния начин на живот: "За идеите в книгата не се говори много. Масово се сблъскваме със заболявания,..
На финала на работната седмица коментаторите на "Форум" не повтаряха въпроси и отговори, не обобщаваха изминалите дни, а анализираха процесите и тенденциите по следните теми: Съдебната реформа – дългогодишна "дъвка". С нея трябва да се заемат специалисти, а не от политически клакьори. Дигиталните навици на младите хора у нас. Комуникации..
Разкъсана облачност
Предимно облачно