Националният исторически музей (НИМ) отвори врати за новата си изложба - "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2024".
Тържественото откриване се състоя преди ден, в присъствието на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова, министъра на туризма Мирослав Боршош, заместник-министъра на културата Амелия Гешева и доц. д-р Пламен Славов, съветник на Президента по духовност и култура. Сред присъстващите бяха и представители на държавни институции, учени и журналисти, които имаха възможността да се запознаят с новооткритите артефакти и да чуят истории, които хвърлят светлина върху ключови моменти от българската и европейската история.
Подобен тип експозиции се провеждат в Националния исторически музей от няколко години насам, в които се представят всички онези находки направени от българските археолози, начело с доц. Бони Петрунова, която е директор на музея.
През 2024 година археолозите на Националния исторически музей извършиха разкопки на 24 обекта из цялата страна.
Всяко едно откритие не само разширява знанията ни за миналото, но и ни приближава до разбирането на нашето културно наследство. Със съдействието на Министерството на културата, местни общини и частни спонсори, както и с помощта на партньорски институти като Центъра за подводна археология, тези разкопки предоставиха ценни находки от различни исторически епохи – от Праисторията през Античността до Средновековието.
Един от най-големите акценти на изложбата е археологическото откритие в крепостта Кокалянски Урвич.
Това място, дълго време обвито в мистерия, днес разкрива нова светлина върху нашето минало. Археолозите откриха уникален гроб, който крие сребърен пръстен с обков от злато, изобразяващ двуглав орел – символ на високо социално положение.
Смята се, че този пръстен е принадлежал на млад мъж на възраст между 18 и 25 години, и неговото откритие ни предоставя безценна информация за погребалните обичаи и материалната култура през втората половина на XIV век. Нещо повече, некрополът от този период показва, че песните за цар Асен от района на Панчарево започват да губят своята легендарност и се превръщат в исторически факт, който все повече се свързва с реалността на онова време.
Сред другите значими открития, които са част от изложбата, са разкопките в селищната могила Порой, където бяха разкрити следи от металургия и специализация в производството през Късния енеолит.
Друг интересен акцент в изложбата е откритата през есента на 2024 година църква в местността Аклади, близо до гр. Черноморец. Тя датира от V-VI век и е част от богатото християнско наследство на региона, свързано с римската и средновековната му история.
Това откритие, наред с тези в средновековния град Лютица и крепостта Букелон, разкрива стратегическото значение на тези места и тяхната роля в развитието на българската история.
Но не само тези обекти са включени в изложбата. Проучванията в крепостта Балък Дере, където беше открит храм от II-III век, разкриват как се е развивала религиозната архитектура на този регион.
Средновековното селище Велино предлага нови перспективи в изследването на каменните структури и гробове от IX-X век, които осветляват важни етапи от средновековната българска държава и утвърждаването на християнството.
Археологическите проучвания в многослойния обект "Св. Архангел" при с. Дъбница разкриха раннохристиянски храм, както и находки от Късната античност, които дават представа за стратегическото значение на този район. В античната крепост Равадиново проучванията разкриха част от укрепителната система и уникален керамичен перирантерий, датиращ от V-II век пр. Хр.
В допълнение подводните разкопки в акваторията на гр. Шабла и Ченгене скеле хвърлят светлина върху морската търговия през Античността и Късното Средновековие. Намерените оловни щокове и стъклени съдове разказват за живота и търговията, която е процъфтявала в този регион.
Археологическите разкопки са реализирани под ръководството и с помощта на: доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Петранка Неделчева, доц. д-р Константин Константинов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, д-р Филип Петрунов, Виолина Кирякова, Мартин Христов, Ивайло Кънев, Павлина Девлова, Илия Киров, Елена Ендарова, Михаела Занева, Илия Стоименов, Росен Пеевски, д-р Йото Валериев, Биртен Еминова, Михаил Ваклинов, Петър Петрунов.
Настоящата експозиция не е просто колекция от артефакти. Тя е едно уникално пътуване през времето, което ни позволява да се потопим в богатото минало на България и да разберем как археологическите открития ни разказват не само за древните цивилизации, но и за формирането на съвременното българско общество.
Подробности от записи на Боян Бочев чуйте звуковия файл.
На 15 април коментаторите на "Форум" се спряха и разсъждаваха по следните тематични насоки: От мусаката в менюто кой яде картофите и кой – месото ? От влизането на България в Европейския съюз досега заплатите са се увеличили 7 пъти. Инфлацията е "100 и нещо процента". "Дръпнахме", доближихме се до другите европейски страни . Купуваме не (само)..
В края на миналата година стана ясно, че близо 120 000 души на възраст до 30 години в България имат задължения към частни съдебни изпълнители. Най-засегнатата група са младите между 25 и 30 години, където дълговете са близо 80 000. Сред основните причини са необмислени потребителски кредити, вземани за луксозни покупки, телефони, почивки и..
В галерия “Уран“ е подредена изложбата с картини на художника Васил Стоилов. За предисторията на експозицията и какво могат да видят посетителите й, разказа пред Радио София, Лаврен Петров. “Предисторията е почти четиригодишна. Толкова време ни отне да съберем картините на Васил Стоилов за настоящата изложба. Преди 7-8 години..
От 1 юни 2025 година вече няма да говорим за загубена трудова книжка, защото влиза в сила нейният дигитален вариант, който се съхранява от Националната агенция по приходите (НАП). " Единният електронен трудов запис (ЕЕТЗ ) ще обединява два сега съществуващи регистъра – индивидуалните трудови книжки и уведомленията, подавани от..
Тестовете за измерване на средна скорост с тол системата продължават до края на май. Те се провеждат от миналия четвъртък, а мярката е планирано да влезе в сила най-рано през лятото. Колко ще са камерите на пътя и къде ще измерват средната скорост, а глобите? Резултатите показват, че по 10-километровата отсечка на Северната тангента..
"Никога не сме били по-близо до еврозоната от момента, в който се намираме сега. Смея да твърдя, че България е готова." Това каза министърът на финансите Теменужка Петкова по време на работна закуска "Финансова политика и конкурентоспособност на българската икономика", организирана от Американската търговска камара (АТК) в България и..
Разкъсана облачност
Предимно облачно