Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Има ли в България здравна политика за болните от дементативни заболявания?

Зорница Карагьозова - член на Гражданско сдружение "Алцхаймер- България"
Снимка: Христина Иванова

Има ли в България здравна политика за специализирана грижа и подкрепа на болните от Алцхаймер и какво се прави за превенция и профилактика на деменцията. Отговорите на тези въпроси дава Зорница Карагьозова, член на Гражданско сдружение "Алцхаймер- България" и представител на страната ни в Групата на непрофесионалните болногледачи към сдружение "Алцхаймер - Европа", която разказа за проблемите на болните от дементативни заболявания в предаването "Радиокафе".

Сблъсъкът на Зорница Карагьозова с диагнозата деменция е през 2020 г., когато баща ѝ получава тази диагноза. “След диагнозата, първият проблем в нашето семейство беше чисто емоционално-психологически, защото той отхвърляше приемането на лекарства, имаше негативно отношение към цялото диагностициране. Не му се вярваше, като на всеки, засегнат от болест, за която все още няма лекарство и която е с летален изход”, разказа тя.

Българското здравеопазване оказва подкрепа само до поставянето на диагнозата, след това изчезва и уравнението “Какво правим нататък” се решава изключително и само от близките на болния. “Нямаме никаква подкрепа, след издаването на рецептата, с която приключва болничният престой, с който е констатирана тази диагноза”, разказва тя.

По данни на Гражданско сдружение “Алцхаймер - България” около 70 хил. души страдат от заболяването в България в момента. Според Зорница Карагьозова обаче, тази статистика е от преди 10 години и визира около 100 хил. болни към онзи момент. “Сама разбирате, че нито ние имаме такива данни, нито държавата събира такива данни”.

Официалните данни в доклад на Световната здравна организация от преди 4 години са, че 55 млн. души в света страдат от деменция, а до 2050 г. случаите сред хората над 40 -годишна възраст почти ще се утроят. За това заболяване у нас няма никаква информация, не се осъществява и никаква профилактична дейност.

След лечебните заведения, където се поставя диагнозата, няма никаква информация за този вид дегенеративни заболявания, а предизвикателствата пред болните и техните семейства са ужасно много, казва Зорница Карагьозова.

Гражданско сдружение “Алцхаймер - България” е осъдило Министерство на здравеопазването през 2014 г. за дискриминационна политика по отношение на реимбурсацията на лекарства. “До този момент в списъка на лекарства за реимбурсация не беше включено нито едно лекарство, което се изписва по протокола за Алцхаймер и деменция. След положителното за нас съдебно решение, в този протокол и в наредбата, с която той се въвежда са включени три лекарства”.

В романа на Илф и Петров "Дванайсетте стола" има една крилата реплика на Остап Бендер: “Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се” - за съжаление, тя важи в пълна сила за българското здравеопазване.                 

Оказва се, че има възможност за ранна диагностика, но това диагностициране е оставено на семейството - да прецени дали има някаква драстична промяна в поведението на болния, дали тази промяна е само емоционална. Няма процедура в нашето здравеопазване, която да казва, че след определена възраст хората трябва да се подложат на определени тестове и да минат през специалисти.

В същото време деменцията не е труднооткриваема. Изследванията, които показват наличието на някакъв вид дементативно заболяване са сбор от Ядрено-магнитен резонанс (образна диагностика) и определено количество психологически тестове.

“След като един лекар невролог, невропсихолог или психиатър има тези данни пред себе си, може да направи първично заключение дали се касае за деменция или Алцхаймер, или просто остаряване”.

След определено време се стига до резидентна грижа, което Зорница Кожухарова определи като “най-големия ад на семейството, защото това води до изключително драстична промяна в живота на болния - да напусне семейството, дома в който живее, да отиде в абсолютно непозната и чужда среда, а след това започна и голямата драма на близките - дали са избрали подходящия дом, дали той изобщо е намерил подходяща, съответстваща на деменцията грижа или просто е оставен там на грижите на някакъв персонал”.

Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова със Зорница Карагьозова в звуковия файл.
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Специална екипировка за зимните студове ще получат 30 бездомници

С грижа за хората, които са останали без дом, както и за тези, които сами са избрали да живеят без постоянен покрив над главата си, "Каритас" София ще раздаде на 30 бездомни хора специална екипировка за преживяване на открито в студените месеци.  Това ще се случи на 17 януари, петък от 13:30 часа на ул. “Монтевидео“ 15 от 13.30 часа (Евхаристински..

публикувано на 16.01.25 в 16:45
С факелно шествие пренасят символичния огън на Яворовата поезия от къщата-музей до паметника на поета в градския парк в Чирпан.

Яворовите дни в Чирпан - запазената традиция

“Яворовите януарски дни“, които се провеждат за 57-ми път, бяха открити на 13.01.25 , по повод 147-та годишнина от рождението на Пейо Яворов в родния му град Чирпан и продължават с различни събития до 18-ти януари. “Ние сме горди, че поддържаме традицията и тази година, въпреки обилния снеговалеж, на 13 януари, когато е рожденият ден на големия..

публикувано на 16.01.25 в 16:35
За да стигат до пистите на Витоша, хората искат повече възможности за достъп

Софиянци настояват за лесен достъп до Витоша, но не само с автомобили

Граждани протестираха мирно днес на площада пред Президентството с искания за "нормален достъп" до Витоша. Под това трябва да се разбира задължително работещи лифтове, както и повече автобуси до планината, обясни участник пред БНР-Радио София. Там не е паркинг, ограничението за автомобили от 10 до 15 ч. не е достатъчно. Защото мнозина..

публикувано на 16.01.25 в 16:15
Проф. д-р Сава Димитров

Предстои третото издание на Международния кларинетен конкурс "Сава Димитров"

От 17 до 19-ти януари ще се проведе Третото издание на Международния кларинетен конкурс "Сава Димитров" . Като председател на Фондация “Проф. Сава Димитров” ректорът на Националната музикална академия проф. Сава Димитров, който е внук на основоположникът на кларинетната школа у нас, е и съорганизатор на конкурса.    В предаването “Радиокафе” той..

публикувано на 16.01.25 в 15:57

Синдикати и родители в спор за оценката за дисциплина в училище

От синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" категорично настояват да се въведе незабавно оценка „дисциплина“ , която да стимулира ученици и родители, формирали добро възпитание; учителите да могат регламентирано да отправят послания, не само към учениците, но и към техните родители, при нарушаване на училищния правилник; да се прилага..

публикувано на 16.01.25 в 15:45

В СОС приеха: Столичният зоопарк актуализира цените

Цените в Зоопарка ще се повишат, от 2 лв. за дете и 10 – за възрастен, съответно на 5 и 10 лева. Поскъпва и Зооучилището, стана ясно на днешното заседание на Столичния общински съвет (СОС). Пред БНР-Радио София директорът на Зоологическата градина Добромир Бориславов уточни, че ще бъде въведен и семеен билет, услугата за гидове - на..

публикувано на 16.01.25 в 14:48

"Не затваряй очи" е филм за вярата, любовта и чудесата в живота

"Не затваряй очи" е нов български игрален филм на режисьора Николай Егерман. Сценарият е на Мартин Ралчевски  по едноименна му книга. Един филм за вярата, любовта и чудесата в живота . Актьорите Михаела Павлова и Добрин Досев играят главните роли в продукцията. Те гостуваха в Радио София, за да разкажат за предизвикателствата по време..

публикувано на 16.01.25 в 13:53