Служебното правителство ще внесе в Народното събрание държавния бюджет за 2025 г. с 3% дефицит следващата седмица. Основните данъчни ставки няма да се вдигат. Няма да има и увеличаване на осигуровките за работещите, а заплатите на полицаи, военни и учители ще се вдигнат, както е обещано.
Предвижда се обаче облагане на свръхпечалбите на банките, както и данък върху подземните богатства, увеличение на акцизите за цигарите и алкохола и отпадане на някои от намалените ставки.
Трябва устойчиво да продължим да държим 3-процентния дефицит в бюджета.
Да поискаме конвергентни доклади за констатация, че сме в съответствие с критериите. От тях зависи дали ще влезем в еврозоната от 1 юли 2025 г. или от 1 януари 2026-а.
Това коментира пред БНР-Радио София икономистът Румен Гълъбинов.
"Най-големият стимул за изсветляване на българската икономиката е бъдещото ни членство в еврозоната. Ефектът е бил забелязан във всички страни, които са влезли там. Освен това членството в зоната ще доведе до ръст на БВП, растат и приходите от такси, мита и осигуровки – смята специалистът. – Шенген още повече ни стимулира за бизнес и инвестиции, особено в сектори, които са свързани с това свободно движение. Можем и трябва да привличаме повече инвеститори за транзитни превози."
Според Гълъбинов сред мерките, предвидени за повишаване на приходите в бюджета има и такива със спорна полезност – например мярката за амнистията се прилага се в извънредни случаи, а и едва ли всички ще се възползват от такава нея.
Той смята, че ковид пандемията отдавна е преминала и мерките могат да се премахнат, ДДС трябва да се уеднакви. Нормално е акцизите за цигарите и алкохола да растат.
За дизела и бензина също може да се отвори тема за дискусия.
Икономистът отбеляза още, че от старите страни членки в еврозоната в момента има и такива, които не отговарят по всички критерии, например Франция е с много по-голям дефицит.
Всъщност преди да говорим за следващата бюджетна година, да довършим 2024 г. с дефицит от 3% и средногодишна инфлация да отговаря да изискването за еврозоната, пожела още Гълъбинов.
Чуйте разговора на Невена Николова.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..