За музикалната памет на наследника на първия оркестър в България разказва един много специален концерт, с който беше отбелязана 70-годишнината от момента, в който Шуменският оркестър получава статут на Държавен културен институт, а диригентът Васил Стефанов го изгражда в професионално отношение, преди да се върне в София и да застане начело на Симфоничния оркестър на Българското национално радио.
Днес оркестърът се нарича Симфониета Шумен, негов диригент е шуменецът Славил Димитров, а солисти са Милена Моллова, също видна шуменка и цигуларят Тодор Николаев. Точно пресъздадената програма отпреди 70 години включва Първата симфония и Концерта за цигулка на Лудвиг ван Бетовен, както и Третия клавирен концерт на Панчо Владигеров. Тази програма бе представена в Шумен тази седмица и предизвика голям емоционален отзвук.
В предаването „Радиокафе“ на Радио София забележителната пианистка, проф. Милена Моллова разказа, че на този първи концерт преди 70 години солисти са били цигуларят Георги Байнов (от Шумен) и Панчо Владигеров (роден в Цюрих, но израснал в Шумен), „който много обичаше да свири своите композиции и тогава беше в силните си години като пианист. Когато ми предложиха да участвам в тази програма, приех с голямо удоволствие. Много пъти съм изпълнявала Третия концерт на Владигеров, той има прекрасни теми на фолклорна основа и хората винаги си пеят на излизане от залата след концерта“.
Шумен е град с впечатляващи културни традиции. Именно там, през 1850 е създаден първият симфоничен оркестър в България от заселилия се там унгарския емигрант Михай Шафран.
"Шумен винаги е бил отворен към изкуството. Тук Добри Войников поставя първите театрални постановки, тук е създаден първият оркестър, който дава основата за бъдещото развитие. Имат афинитет в Шумен към класическата музика. Искам да кажа и друго - българските оркестри напоследък имат странна съдба, намаляват ги, увеличават ги, закриват ги, но всички искат да имат свой оркестър – голям, малък, какъвто и да е. Знаете ли, един от големите проблеми на зимните концерти в България е, че свирим в студени зали. Но това не ни е спирало – нито нас, нито публиката. Музиката е жизненоважна необходимост – трябва да го знаем, да го разпространяваме и да го култивираме", каза проф. Моллова.
Милена Моллова има изключителна кариера на концертиращ пианист, която продължава вече над 70 години, с награди от най-престижните клавирни конкурси в света като "Чайковски", "Бетовен", конкурса на немската телевизия ARD. Дългогодишен професор по пиано в Националната музикална академия в София, а след това завежда музикалния департамент на Нов български университет.
Повече за спомените й от Шумен, когато е била малка и за първата й учителка Павла Жекова, можете да чуете в звуковия файл.
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..
В края на седмицата анализатори във "Форум" продължават да коментират последните стъпки на български политици в търсене на изход от кризата. Освен продължаващите преговори за редовно правителство, те се спряха на новината за официално полученото от Кирил Петков обвинение на прокуратурата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, можем ли..