Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бах срещу стената – 35 години по-късно с проф. Анатоли Кръстев

Снимка: culturecenter-su.org

Има един момент от падането на Берлинската стена през ноември 1989 г., който е особено затрогващ и символичен – моментът, в който знаменитият руски виолончелист Мстислав Ростропович изпълнява сюитите за соло виолончело на Йохан Себастиан Бах.

Историята разказва, че той е в Париж, когато чува, че стената бива разрушавана, спонтанно се качва на самолета за Берлин, отива до стената, застава сред отломките до „Чекпойнт Чарли“ и започва да свири Бах. Около него се събират хора, музиката се носи като символ на свободата, великото музикално наследство на Европа трепти във въздуха, а кадрите обикалят света.

Тази вечер, на същата тази дата 35 години по-късно, в 19 часа музиката на великия немски композитор ще прозвучи в София пред парче от Берлинската стена в изпълнение на изтъкнатият български виолончелист Анатоли Кръстев. Една отворена покана към всички софиянци, българи, европейци и граждани на света да си припомнят и съпреживеят онзи момент на свобода, надежда и духовна връзка между различни държави и култури.
Събитието е част от фестивала за европейска солидарност „Стени“.

"Към мен се обърнаха проф. Александър Кьосев и поетът Кирил Василев и дори и не помислих да откажа. Идеята много ме ентусиазира. Името на Ростропович е респектиращо. Аз си спомних за много неща от неговия живот, които го принудиха навремето на напусне Съветския съюз, и то по начина, по който ставаше всичко тогава – той и съпругата му Галина Вишневская бяха психически малтретирани, концертите му биваха отменяни буквално минути преди началото, когато той вече е бил облечен и готова за сцената" – разказа за БНР-Радио София проф. Анатоли Кръстев. Той самият се е опитал да се срещне с Ростропович, когато е в Москва през 1971-ва, но тогава Ростропович вече е напуснал Московската консерватория.
"Това става след историята с „Архипелага Гулаг“ на Солженицин. Това са все истории, които отекват и днес. Целият този абсурд, на който бяхме подложени."

Чуйте цялото интервю на Лили Големинова с проф. Анатоли Кръстев и ще научите как той е преминал стената (докато още си е била издигната) и след това… се е върнал обратно; за това как виолончелото респектира околните; защо Ростропович е можел да свири на този студ в онзи ноември, за въпросите и отговорите между него и Ойстрах и още много от предисторията на това, което се случило тогава и ще бъде припомнено днес с универсалния език на музиката.

  • Анатоли Кръстев завършва Консерваторията в Тунис при Гвидо Еврайт и Националната музикална академия в София  в класа на проф. Велко Карастоянов ). Специализира при Андре Навара и Янош Щаркер. От 1972 година преподава в Музикалната академия, където е професор.
    Негови възпитаници са концертиращи виолончелисти, концертмайстори  и оркестранти в престижни оркестри, както и преподаватели във висши музикални училища и университети по света. Изнася майсторски класове във Франция, Англия, Белгия, САЩ, Корея, Гърция, Португалия, Бразилия и др. Той е почетен президент на Академията за млади таланти в Марсилия, член е на жури в редица международни конкурси.
По публикацията работи: Георги Нейков

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00