Мода, която не се облича, но те вдъхновява. Изящни рокли, но не от дантела или коприна, а от метал. Скулптурите на Живко Седларски са притежание на музеи, галерии и частни колекции на 3 континента, печелейки му прозвището "Рицарят на стоманените дами".
Преди дни българският творец, който от години живее във Франция, пристигна у нас, за да даде старт на поредица от изложби, посветени на творчеството му. Началото на тази своеобразна "естетическа офанзива" бе поставено на 16-и септември в столичната галерия "Мисията", с експозицията "Haute couture – Haute soudure", съдържаща 30-ина негови скулптури – на метални рокли, естествено! Защото българският скулптор дължи световната си слава именно на тях.
С течение на годините неговите "стоманени дами" се превръщат в истинска сензация. Те красят паркове на замъци, градски площади, музеи и галерии.
"От 2008 г. до днес правя само рокли" – признава пред Радио България Седларски и добавя, че се вдъхновява от женствеността и от движението на материята в пространството.
Българинът работи с различни материи – метал, смола, мед, дърво, гранит. Роклите му са одухотворени, минималистични, изящни.
Те носят ефирни имена, като "Полъх", "Дъга в нощта", "Бяла тишина", но авторът им твърди, че не се интересува от мода.
За един човек – Живко Седларски и неговите няколко изложби разказа пред Радио София Албена Ненкова, според която те показват различни посоки и различните негови емоции, показани през самите скулптури.
“Живко Седларски от години живее и работи във Франция и е допълнил към тази си острота и категоричност в почерка си и една френска елегантност. Аз мисля, че трябва да се види изложбата, която се открива днес в НДК, с изключително любезното домакинство на новия директор – в лицето на една крехка дама, но с твърда ръка, която го покани, а той я покани на един “железен танц“, днес ще можем да видим какво произлиза от това", разкри Албена Ненкова.
В Новото открито пространство за изкуство в Централни хали през ноември ще можем да видим една различна тема в творбите на Живко Седларски - това са дърветата, посочи още тя. Там ще има и тематична дискусия за Дървото на живота.
Жителите и гостите на Перник също ще могат да видят творбите на скулптора на 19 октомври, когато е празникът на града.
Живко Седларски завършва Художествената академия в София, като междувременно посещава лекции в Медицинския университет.
"Беше ми нужно. За да мога да правя човешката фигура, то трябва да познавам анатомията й достатъчно“, разкрива той. Вдъхновен от Микеланджело, след като е прочел до последен детайл за живота му.
"Исках да мина неговия път, да се уча така, както той се е учил“, споделя скулпторът.
Може би целта на всеки творец е да намери нещо ново в своята област. Да пресъздаде природата по някакъв свой начин върху платно, върху плоскост, обем. Това е предизвикателство, което и Живко Седларски си поставя за цел, да го търси и да го намери, да го изрази по начина, по който той го вижда.
Скулпторът ни доказва, че дори от арматурно желязо може да се постигне изразно средство, далечно от функцията, която тази арматура има да изпълнява с връзката си с бетона.
Как работи Живко Седларски?
Идва някаква идея и първо я търси на хартия, рисунка. И след това мислейки върху формата на скулптурата, мисли и в кой материал тя би изглеждала най-добре. Резултатът е красив, смел и изящен, дори в категорично не изящната стомана.
Още какво разказа самия той, чуйте от разговора на Лили Големинова в звуковия файл.
Снимки: Личен архив
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност