Лекари от Клиниката по детска ендокринология и болести на обмяната в СБАЛ по детски болести "Проф. Иван Митев" (СБАЛДБ), в сътрудничество с екип от УМБАЛ "Св. Иван Рилски" – ще проведат скрининг за ранна диагностика на диабет тип 1 при деца от различни възрастови групи – от новородени до 18-годишни, които имат роднина по първа линия с това заболяване.
Проектът е дългосрочен - ще започне на 1 октомври т.г. и ще приключи на 1 февруари 2026 г. Първите междинни резултати ще бъдат представени през май 2025 г.
"Захарен диабет тип 1 е най честият диабет в детска възраст - над 96% от случаите. Не са известни факторите увеличаващи риска, тъй като причината за развитие на заболяването още не е известна. Но се знае, че децата, които имат роднини първа степен с диабет тип 1 – тоест родител, брат или сестра – те имат 15 пъти по висок риск от развитие на заболяването", обясни пред БНР-Радио София д-р Нашата Янева, педиатър и детски ендокринолог от СБАЛДБ.
Именно тези деца са целева група на скрининговия проект, допълни д-р Янева, и подчерта, че в много развити държави по света от 10 години насам се прави масов скрининг, не само на рисковите групи.
Педиатърът обясни и фазите на поява и установяване на заболяването. Най-често диагнозата се поставя в трети стадий, когато симптомите са по-видими и категорични - често уриниране, изразена жажда, повишен апетит, необяснима загуба на тегло или умора.
Ако се хване заболяването в ранен стадии, може да се забави с няколко години инсулиновото лечение, допълни д-р Янева. Пикът на заболяването е в тийнейджърска възраст, но в последните години се регистрират пациенти и в кърмаческа възраст.
Ще могат да се скринират 200 деца.
Колкото по-рано се установи диабета, толкова по-вероятно е да се избегнат усложнения и по-успешно да се извършва контрол над заболяването, отбеляза още детският ендокринолог.
Чуйте разговора на Елисавета Белеганска.В края на седмицата анализатори във "Форум" продължават да коментират последните стъпки на български политици в търсене на изход от кризата. Освен продължаващите преговори за редовно правителство, те се спряха на новината за официално полученото от Кирил Петков обвинение на прокуратурата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, можем ли..
През започналата 2025 г. общините са изправени пред три големи предизвикателства : 1. Изпълнението на проекти . Те са финансирани по три линии – от Инвестиционната програма, от Плана за възстановяване и устойчивост и от оперативните програми на ЕС. Предстои стартиране на програмата за селските райони; 2. Реформата в системата..
С настъпването на новата 2025 година една от основните храни на българската трапеза - хлябът, отчете ръст в цената си между 20 и 30 на сто. Като причина за ценовия скок се изтъква връщането на 20-те процента ДДС ставка, а според разчетите на Министерство на финансите става ясно, че завишаването на цената е с цел попълването на дупките в новият..
На 1 януари 2025 г. Полша пое председателството на Съвета на ЕС. Основен приоритет пред полското председателство ще е сигурността в Европа, каза пред Радио София посланикът на Република Полша в България Н. Пр. Мачей Шимански. "Хората искат да са сигурни от всякакви заплахи и искат да живеят добре“, посочи той. Н. Пр. Мачей Шимански..
Тя е на световно ниво във всичко, което прави – по талант, по перо, справя се добре и като драматуррг, тя е Елена Телбис – мултифункионален плеймейкър в изкуството. В нейната скромност тя не желае да я наричат драматург, редом с големите имена като Константин Илиев и Стефан Цанев, но дебютът й за спектакъла “Боклук“ печели награда в..
Липсата на приет бюджет и удължителен закон създава сериозни проблеми за небитовите потребители на електроенергия. Няма регламентиран механизъм за компенсиране на свръхвисоките цени, което води до значително напрежение сред предприятията, стана ясно на среща с медиите на работодателските организации и представители на синдикатите...
Трите партии ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН не са достатъчни, за да се стигне до редовно правителство. Нужна е подкрепа от четвърта политическа сила , но тук се отваря поле за спекулациите. Това коментира пред БНР-Радио София политологът Георги Киряков . "Досега най-добре щеше да е, ако всяка страна от преговорите направи отстъпка. Но това не..