България запазва 133-то място от 142 държави в класацията на Световния дарителски индекс на КАФ ‘2024 (CAF World Giving Index).
Въпреки че и по трите показатели и коефициентът ни е нараснал от 23 на 26, страната ни е в дъното на класацията, съобщиха от фондация BCause.
През 2023 година 48% от българските граждани са отговорили, че са помогнали на непознат, а 23% - че са дарили пари. По третия показател от Индекса – отделено време за доброволен труд, България трайно е в последната десетка с резултат от 6%.
България се е върнала към естествения плавен ръст на дарителство, след взривното увеличение (в топ 50) през COVID пандемията, наводненията и бежанската вълна от Украйна през последните години, коментира пред БНР-Радио София Елица Баракова, председател на BCause. 
По думите ѝ, за разлика от българските проучвания, световното показва редовните, устойчивите дарителски практики, които стават всеки месец, като част от живота, а не кампанийната благотворителност, която продължава да бъде популярна.
Няма нищо лошо в кампаниите, по празници, например. Но една държава променя своите институции, които се грижат за уязвимите части от обществото, когато има постоянен приток от ресурси (дарения) и доброволци, подчерта Баракова.
Българинът продължава да е по-готов да дарява за социални и образователни проекти, а така също за природа, животни, по-добра среда на живот, човешки права.
А даренията може да са не само под формата на суми пари, а и на време, труд, внимание.
Както всяка година, в първата десетка присъстват не само икономически развити страни.
Хората със силни религиозни убеждения имат по-висок общ индекс на дарителство, с изключение на Европа, където този фактор не е от значение, отчитат авторите на доклада.
Хората, които оценяват живота си положително, е по-вероятно да са направили дарение за благотворителност.
Имигрантите са по-склонни да правят дарения, отколкото гражданите на страната, в която пребивават, особено в Европа, Близкия Изток и Северна Африка.
Чуйте разговора на Невена Николова.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Предимно облачно
Разкъсана облачност